Той продължи още дълго в същия дух, сякаш все още беше съдебен лекар и детективите от отдел „Убийства“ чакаха отвън да узнаят какво е открил, а от тавана пред него висеше микрофонът на включен касетофон. Тъжно е да гледаш човек, излязъл преждевременно в пенсия. Почти като жив мъртвец…
Чарли приближи лампата към тялото, осветявайки отделни части от кожата една след друга.
— А сега да огледаме по-внимателно. — Той започна с Ръцете и продължи надолу. Помогнах му да преобърне трупа по корем. — Ехо! Какво е това, Джейк? Върху задника — горе, отдясно.
— Прилича ми на луничка.
— Ела по-наблизо, момче. Mortui non mordent, мъртвите не хапят.
— Да, но миришат.
Пристъпих напред, но петното пак приличаше на луничка.
— Прободна рана — обяви тържествено Чарли. — От спринцовка с доста дебела игла.
— Сигурен ли си?
Той не каза нито „да“, нито „не“. Взе един скалпел и сръчно изряза парче месо от тлъстия задник на покойния Филип Кориган. След малко Чарли поднесе пред мен напречен разрез на кожата, тлъстината и мускула под нея.
— Ето го — обяви той. Видях червена черта, дълга около седем сантиметра. — Това е дупката от иглата, все едно току-що направена. Трябва да е било in articulo mortis21, иначе щеше да има признаци на заздравяване.
Не бях особено убеден.
— Може да е била съвсем нормална инжекция по време на ламинектомията или при спешната коремна операция.
— Може би — кимна Чарли, — само че не е записана в документите. Нито от лекарите, нито от сестрите.
— Тогава може да е направена след смъртта. Знам ли, нещо там при балсамирането.
— Няма начин. Виждаш ли тая тънка ивица покрай раничката? Това е кръвоизлив. Трябва да е бил жив, когато са забили иглата.
— Мъртвите не кървят — казах аз.
— Започваш да схващаш, Джейк.
— Добре де, значи някой е инжектирал нещо на Филип Кориган. Чудо голямо. И сега какво?
Той сбръчка чело.
— Трябва да проверим тъканите за наличие на сукцинилова киселина и холин. На баба ти случайно да й се намира ГХМС?
— Само ако се използва за риболов или варене на уиски — Чарли поднесе към светлината парчето плът от Кориган.
— Газов хроматографичен спектрометър. С него се правят проби за токсични вещества. Ще ни трябва малко мозъчна и чернодробна тъкан, но най-напред ще изкарам докрай стандартната процедура.
Стандартната процедура. Говореше тъй, сякаш всеки ден само това вършеше. И всъщност си беше точно така. Всеки работен ден в течение на трийсет години. Хиляди трупове. Затова действаше без колебание. Заби скалпела в шията точно под ухото и прокара дълъг, гладък разрез до горната част на гърдите, после до другото ухо. Отметна ивицата кожа и разкри органите под нея. После продължи да изрязва надолу над гръдната кост, но спря преди пъпа. Показа ми откъде са вкарали балсамиращата течност. Трудно беше да не се забележи широкият отвор, от който се подаваше къса метална тръбичка.
Чарли смъкна кожните гънки надолу по гърдите, сякаш придърпваше прекалено широк пуловер. Оголиха се жълтеникави мазнини и пурпурни органи. Той сряза гръдната кост на две с хирургическа ножица, която приличаше на градинарска, бръкна в коремната кухина и направи дисекция на аортата. Пробитият аневризъм беше отпред, точно както пишеше в документите. Продължавайки да работи, Чарли тихичко тананикаше някаква песен — може би „Роден свободен“.
— Сега, да отворим аортата и да видим има ли варовикови наслоения — весело каза той. — Светни насам, Джейк.
Светнах му и Чарли пак се захвана на работа. Личеше, че се радва отново да владее положението, да разглобява разни неща и да съобразява как са работили. Беше като възкръснал.
— Има известни признаци за склероза, но това е съвсем обичайно при мъж на такава възраст. Не е достатъчно за спиране на кръвния поток. Едва ли би предизвикало аневризъм.
— Значи си баламосвал заседателите с ония приказки за атеросклероза.
— Не беше нарочно. Предполагах, че склерозата е била по-напреднала.
— Какво го е убило тогава? — попитах аз.
— Нещото, което е предизвикало аневризма. Ако не е бил Роджър Солсбъри и не се дължи на склероза, трябва да е нещо друго.