Май е дело на „Мидената бригада“, каза сержант Хоакин Кастильо, намеквайки за радикалната групировка от островите, която прибягва към насилие, за да спре строителството в екологично застрашени райони.
Тъй като Мидената бригада държи имената на членовете си в тайна, не успяхме да открием за коментар нито един от тях. Според полицейска преценка щетите по гробницата възлизат на 50 хиляди долара.
Смахната работа. Толкова тъпо измислено, че по някакво чудо се доближаваше до истината. Мидената бригада се състоеше от свирепата терористка баба Ласитър, каналджията любител Върджил Тигпен и двама безработни рибари, които по цял ден висяха с въдици около Адския залив, ако не лежаха в участъка за пиянство на обществени места.
Вестникът не споменаваше нито за неотдавнашния процес, нито за някакви странни видения на нощния пазач. Ченгетата вероятно не виждаха никаква връзка между произшествието и Роджър Солсбъри, а пазачът едва ли щеше да се разбъбри за срещата си с мухлясалия призрак. Заподозрени оставаха само членовете на някаква тайнствена групировка.
Не вярвах да разследват случая много усърдно. За област Дейд това си беше кокошкарска история. Особено в сравнение с другото произшествие през същия ден — полицай от отдела за борба с наркотиците ударен по главата със сто кила двайсетдоларови банкноти. Попаднал в болница с мозъчно сътресение и дори не успял да прибере парите. Полицията ги задържала като веществено доказателство срещу наркотърговеца Гилермо Монталво. Когато федерални агенти обкръжили къщата му, Монталво метнал парите — пресовани като бала сено — през прозореца на втория етаж. Паднали право върху главата на полицая, който носел бронирана жилетка, но не и каска. Колко пари има в сто кила двайсетачки? Точно един милион осемстотин хиляди сто и осемдесет долара, отговарят феберейците, които често оценяват плячката на тегло, защото броенето става бавно.
Същия ден друг федерален агент бил прострелян в пищова. Без майтап — не в оная работа, а наистина в оръжието. След като уредил фалшива сделка за килограм кокаин, агентът измъкнал деветмилиметров полуавтоматичен пистолет „ЗИГ-Зауер“. Продавачът, някой си Анхел Моралес, сторил същото. Моралес стрелял пръв и куршумът му заседнал в дулото на противника. Но не му останало много време да се порадва на точната си стрелба. От храстите четири други ченгета надупчили Моралес с двайсет и два куршума, после за всеки случай го сритали по топките.
Животът си вървеше чудесно, тъй че полицията едва ли щеше да се тревожи за някакво старомодно отвличане на трупове. Питах се обаче дали Роджър е чул. Или Мелани Кориган. Полицаите сигурно щяха да й се обадят. Може би трябваше да я проследим, да видим дали няма да се срещне с Роджър за обсъждане на положението. Ненадейно Синди прекъсна размислите ми.
— Една мацка те търси на втора линия, su majestad22
— Има ли си име?
— Да, и мазно гласче като зехтин.
— Синди, моля те, не ми е до гатанки. Имах тежък уикенд.
— Мисис Кориган търси Джейкъб Ласитър.
Само това ми липсваше.
Набързо определих позицията си: не съм очаквал обаждането, но и не съм изненадан.
— Джейк — каза тя, след като я поздравих с официален глас, — боя се, че имам неприятности.
Тя помълча. Оставих я да изчака, после казах:
— Четох статията във вестника. Какво става?
— Не знам, но съм съсипана. Не можеш да си представиш как ме боли. Все си мисля как е осквернил гроба на Филип, за да открадне тялото. Ужасно.
— Кой?
— Роджър, естествено. Не виждам кой друг би го сторил, освен ако е замесена и оная малка кучка.
Олеле! Изтръпнах и по гърба ми сякаш плъзнаха късчета лед. Да видим какво точно знае.
— Защо ще се меси Сюзън? Ами Роджър? И изобщо кому е притрябвало да го прави?
— Не знам, може заедно да са го убили. А сега премахват уликите.
— А за какво им е тялото на Силвия Кориган?
Тя отново помълча, после отвърна:
— Защо не питаш добрия доктор?
Толкова много въпроси и толкова малко отговори.
— Защо се обаждаш?
— Мислех да те наема. Нали разбираш, за свой адвокат.
Ето, че изведнъж всички почваха да ме търсят. Докторът, дъщерята, вдовицата.