— Добрите момчета ли?
— Така казах веднъж на Роджър Солсбъри. Че все търся добрите момчета и все не ги намирам.
Тя се притисна към мен и ме целуна по устните.
— Аз от добрите момчета ли съм?
Странно, и аз почвах да си задавам същия въпрос.
— Дано, защото заради теб зарязах Роджър. Вече не давам пет пари за правилата, просто искам да постъпвам както трябва.
— Благородно желание.
По-скоро глупаво. Може би съм хлътнал по тия твои тъмни, дълбоки очи и по умението ти да се пъхаш под черги. Тя настръхна.
— Ако мислиш така, може би трябва изобщо да напуснеш терена. Бягай в съблекалнята, додето е време.
Не мислех така. Усмихнах се и тя разбра, че само си дрънкам. Беше ме хванала на въдицата и го знаеше. Шеговито ме халоса с юмрук по рамото. От такава шега остават синини.
— Откарай ме у дома — каза тя. — Да видим дали под душа има място за двама. След това, ако много настояваш, ще облека рокля и ще ти позволя да ме изведеш на вечеря.
Старият ми олдсмобил завари дома на фамилия Кориган точно както преди. Плътно затворен. Мрачен и тих. Или богатите са мълчаливи по нрав, или Мелани Кориган забавляваше някого под завивките. Не забелязах отпред мотоциклет, тъй че едва ли щях да се сблъскам с Херкулес.
Заобиколихме към бунгалото. Вътре беше тъмно, но входната врата зееше, увиснала на една панта. Настана онзи миг на недоумение, когато вярващ, че ако затвориш очи, всичко ще се промени. Но не се промени нищо. Светнах лампите. Всичко беше обърнато с главата надолу най-старателно — преобърнати чекмеджета по пода, купища книги, разхвърляни дрехи. Сюзън изпъшка задавено, после изтича в малката спалня и измъкна от гардероба калъф от стикове за голф. Самите стикове лежаха наоколо, само един стърчеше от близката саксия. Тя бръкна в калъфа и задраска с пръсти по кожата, но не откри каквото търсеше.
— По дяволите, по дяволите! — изкрещя Сюзън, готова да се разплаче. — Не е тук. Те са го взели. Взели са доказателството.
Знаех какво е изчезнало. Малко кожено куфарче с шишенце и две спринцовки. Само едно не знаех — кои са те.
16
О, само не Соколов
Когато живееш извън закона, губиш някои привилегии. Например да търсиш помощ от полицията. По нашия край често обират наркотърговците. Понякога го правят техни колеги, друг път, ченгетата. Дрогаджиите никога не се жалват — проверен и доказан факт. Вдигат им колите във въздуха, обстрелват ги у дома с автоматично оръжие, задигат им парите и наркотиците. А те записват всичко това в графата „Производствени разходи“.
Ето че и ние попадахме в същото положение — двама почтени данъкоплатци, журналистка и адвокат, а не можехме да позвъним на ченгетата. Някое умно ченге би взело да задава неудобни въпроси. Казвате, че с това лекарство може да е убит Филип Кориган. Я чакайте малко, неговия труп ли откраднаха миналата неделя? А тъпо ченге не ни вършеше работа.
Разчистихме безпорядъка. Не липсваше нищо друго. Дори порнографската касета още си лежеше на лавицата сред куп игрални филми и записи на гимнастически упражнения.
Мъчех се да сметна колко прави две и две. Вместо четири все получавах Мелани Кориган. Лекарството идваше от нейната спалня, но Сюзън го беше намерила цяла година след смъртта на Филип Кориган. Кой е луд да държи оръжие след убийството?
Освен ако смята да го използва отново.
Може би, казах си аз. Но според Чарли Ригс сукцинилхолинът губи силата си, ако не се държи на студено. Може би Мелани не знаеше това. Или пък вече не се интересуваше? Може би Роджър Солсбъри бе използвал лекарството, за да убие съпруга й?
Роджър да е извършил убийството? В никакъв случай. Та той дори не се стресна, че сме взели трупа. Вярно, малко си падаше ненормален. Бродеше твърде близко до страната на сънищата, както се изрази Чарли Ригс. Но не беше убиец.
Добре, да опитаме нещо друго. Когато най-сетне решава поне веднъж да си сложи бельо за разнообразие, Мелани забелязва липсата на лекарството. Това трябва да е опасно за нея, иначе не би се развълнувала. Почва да подозира отмъстителната Сюзън. Трябва да си възвърне уликата и да я унищожи, затова праща Серхио да разбие вратата на бунгалото, та цялата работа да прилича на кражба с взлом. Или, как се бе изразил Никсън по времето на аферата Уотъргейт? Най-долнопробен обир.
Ами ако греша спрямо Роджър? Може би двамата с Мелани са очистили нейния старец. Тя запазва лекарството като застраховка срещу съучастника си. Когато шишенцето изчезва, тя му казва да го открие на всяка цена, инак не им мърда доживотна присъда.