— Но колкото и да е съвършен за въпросната операция, този инструмент представлява реална и добре позната заплаха за аортата, така ли е?
Доктор Уоткинс се усмихна. Очите му се поизбистриха. Той вирна брадичка и стрелна поглед към заседателите, да провери дали внимават.
— Форцепсът не представлява заплаха — заяви той с тежък, сенаторски глас. — Заплахата идва, когато хирургът прибързва, или действа твърде грубо и губи представа докъде е навлязъл. Форцепсът причинява увреждане само по най-елементарния начин, също както пистолетът може да убие човек, но пред съда застава онзи, който е натиснал спусъка. Немарливият хирург — това е заплахата. Да се засегне аортата по време на ламинектомия си е чиста немарливост, или, казано на ваш език, лекарска небрежност…
— Ваша светлост! — провикнах се аз като ранен глиган.
Свидетелят се държи безотговорно. Вместо показания развива тук някакви си теории в полза на ищеца, от когото получава щедро заплащане.
Говорех каквото ми хрумне, само и само да отклоня вниманието на заседателите от жалкия си провал. Бях прекалил с въпросите — класическа глупост по време на разпит.
Съдията Ленард се завъртя на тапицираното кресло.
— Това възражение ли е?
Мислено преброих досегашните му решения, сякаш бях в казиното и чаках да събера двайсет и едно.
— Да, Ваша светлост. Настоявам съдебните заседатели да не вземат под внимание подвеждащите изявления на свидетеля.
— Подкрепя се. Съдебните заседатели да пренебрегнат последния отговор.
Голям успех, няма що! Заседателите вече бяха наясно, че щом им нареждат да забравят нещо, значи си струва да го запомнят. Как да спася положението? Погледнах Сефало. Ако се ухилеше още малко, щеше да му се цепне главата.
— Нямам повече въпроси, Ваша светлост — казах аз с умело разиграна бодрост. После решително тръгнах към стола си, сякаш току-що бях смазал свидетеля. Но не ми се вярваше да съм впечатлил заседателите. „Ех, Ласитър, защо не си затрая, когато трябваше?“ Изпънат като бастун, с безупречна снежнобяла прическа, доктор Уоткинс слезе от подиума и за момент спря да кимне любезно на заседателите — същински генерал пред войските си. После мина край масата на ищеца, кимна на Дан Сефало и нежно потупа по рамото опечалената млада вдовица Мелани Кориган. На минаване покрай мен съвсем леко поклати глава и ме изгледа съчувствено, сякаш искаше да рече: не му придиряйте много-много на клетника, с калпаво дело се е захванал, та и по-кадърен от него няма как да го спечели.
Затворих очи и пред мен се разстла прекрасна страна с прохладни потоци и зелени хълмове, където съдилищата издават само брачни свидетелства и актове за недвижими имоти. После се зачудих дали ще ме вземат за учител по физкултура в някоя прогимназия.
2
Добрите момчета
Роджър Солсбъри сипа върху ориза черпак супа от черен боб, после поръси купчинката със ситно нарязан лук. Кубинските солени бисквити, които в ръцете ми обикновено се разпадат на прах, изобщо не го затрудниха — цепеше ги на две с палец и показалец, както изкусен скулптор цепи мрамора с един удар на длетото. Ръце на хирург. В подобни ръце форцепсът просто не можеше да се изплъзне и да пробие аортата, оставяйки Филип Кориган да издъхне от вътрешен кръвоизлив, а Мелани Кориган да живее като млада, красива и много богата вдовица. Тъкмо затова Роджър Солсбъри оспорваше моята стратегия при разпита на белокосия въздухар, който днес ми бе разказал играта в съдебната зала.
— Ако нашата теза е, че не съм закачил аортата, тогава защо се мъчеше да изкопчиш от Уоткинс признание, че хирургът не вижда нищо, докато извършва ламинектомия? Говореше тъй, сякаш искаш да ме оправдаеш за нещо, което не съм направил.
Щом клиентът си мисли, че го оставяш да затъне в коварното блато на съдебната система, най-добре е да се правиш на спокоен и мъдър, дори ако сам вече гълташ вода и дириш най-близката спасителна лодка. Само че е малко трудничко да го сториш, когато отсреща две млади жени те бройкат с преценяващи и изкусителни погледи.
— Това се нарича алтернативна пледоария — заявих авторитетно аз и отправих любезна усмивка към наблюдателките, кацнали върху табуретки пред бара. Срещна ли големи, лъскави и изкусителни очи тутакси ставам много любезен. — Най-напред казваме на заседателите: нашият скъп доктор изобщо не е припарвал и на километър от онзи проклет кръвоносен съд. Второ, дори и да го е закачил, не може и дума да става за небрежност. Това е общоприет риск при този вид операции, поради тясното пространство и близостта на аортата.