— Да, сър — отговори Роджър Солсбъри. Самописците подскочиха и върху линиите по хартиената лента се появиха пет отклонения.
— Във Флорида ли живеете? — попита Куевас.
Това е неутрален въпрос. С него се отбелязват за сравнение долните граници на кръвното, дишането и изпотяването.
— Да.
— Взимали ли сте някога нещо, което не ви принадлежи?
Солсбъри се поколеба, после тихо отговори:
— Да.
Този път не се получи. Проверяващият задава контролни въпроси, за да получи неверен отговор. Почти на всекиго се е случвало да краде — ако не друго, то поне бонбони. Ако Солсбъри беше излъгал, физиологичната му реакция на този невинен въпрос щеше да бъде сравнена с реакцията при съдбовното питане: Вие ли убихте Филип Кориган? Ако реакцията при незначителния въпрос е по-силна, отколкото при важния, вероятно човекът говори истината. А ако е по-силна при важния въпрос, може да се предположи, че човекът е разтревожен и лъже.
Може би Тони Куевас изгаряше от желание да опердаши Роджър Солсбъри с палка, за да получи по-ясен отговор, но вместо това само се усмихна и продължи:
— Случвало ли ви се е поне веднъж да получите чрез измама по-висока оценка в училище?
Ново кратко мълчание.
— Не.
Не виждах показанията на приборите, но Куевас чакаше точно такъв отговор. Почти сигурна лъжа на незначителна тема.
Около трийсет секунди мълчание, за да затихнат реакциите.
— Вие ли убихте Филип Кориган?
Бърз и категоричен отговор:
— Не, сър.
— Роджър ли е малкото ви име?
Връщане към неутралната тема, за да почне всичко отначало.
— Да.
— Случвало ли ви се е да желаете някому зло?
Отново контролен въпрос, подвеждащ към лъжа.
— Не.
Просто невероятно колко често хората отказват да изрекат истината по въпроси, които смятат за незначителни. Воят се, че ако признаят някогашна дребна измама или некоректност, ще ги заподозрат и в нещо повече. А тъй като смятат, че се измерват само реакциите им на главния въпрос, по другите лъжат без колебание. Куевас пак помълча, после запита:
— Инжектирахте ли на Филип Кориган сукцинилхолин или някакво друго вещество с намерение да го убиете?
— Не…
— През май ли сте роден?
— Да.
— Случвало ли ви се е да лъжете, за да избегнете неприятности?
Миг колебание.
— Да.
Роджър Солсбъри се оказваше по-честен от мнозина други, но все пак даде неверен отговор на два от контролните въпроси. Достатъчно, за да може Куевас да оцени графиките.
— Още един въпрос, доктор Солсбъри. Знаете ли кой уби Филип Кориган?
— Не, сър — каза Роджър Солсбъри.
Куевас проведе още две серии от контролни въпроси. Отговорите оставаха същите. Самописците непрестанно подскачаха по пълзящата хартиена лента. Изражението на Тони Куевас не се променяше. Когато всичко свърши, Роджър Солсбъри приглади безупречно подстриганата си коса и ме погледна плахо. Изглеждаше грохнал и ризата му лепнеше от пот. Казах му, че и честните хора се потят, после го пратих да си върви.
Преди време се смятах за познавач на характерите. После се опарих няколко пъти. Сега гледах как Роджър Солсбъри върви към вратата. Симпатичен и малко невзрачен. Кротко, пасивно поведение. В момента бе разтревожен. Или беше честен човек и се боеше от тази загадъчна машинария, или пък се страхуваше, че ще го разобличим като убиец.
Много проницателно, Ласитър. А пък ти си или блестящ адвокат, полетял върху гребена на вълната към Шеметна кариера, или изкуфял бивш спортист, дето и за търговски пътник не става.
Куевас отвори с ритник хладилното барче и ми предложи бира. Аз бях жаден, а той любезен, тъй че изпразнихме по три шишета, докато преглеждахме графиките.
Куевас измерваше отклоненията — някои едва забележими, други колкото планини. Водеше си бележки, смяташе с калкулатора, чешеше се с молив по тила и накрая каза:
— Имам над осем положително по два от трите основни въпроса.
— Тоест?
— Откровен отговор. Не е убил Филип Кориган. Или, казано на официален език, според физиологичните му реакции вероятно не смята, че е убил Филип Кориган.