— Айвъри, донесе ли парите? — запита Полак, като опипа набързо задния му джоб, но не откри нищо.
— Утре, мистър Полак — отвърна Айвъри Холман с разширени от ужас очи.
Ако му хрумнеше, Айвъри би могъл преспокойно да сграбчи Марвин Полак и да го използва вместо бастун. Но в момента нямаше подобно желание. Искаше само Марвин да го измъкне от затвора.
— Дай да видим какво имаш. — Полак бръкна в страничния джоб на тесните джинси и измъкна няколко смачкани банкноти. — Мамка му! Петачка, девет по един и лотариен билет.
Полак разгъна банкнотите, прибра ги, оправи си вратовръзката и се приготви да моли за освобождаване срещу четиринайсет долара гаранция.
— Ласаро Аранхо, предумишлен палеж…
Ейб Соколов влезе в залата, следван от своята свита. Двама детективи, млада асистентка, съдебен лекар, секретар и двама чиновници от прокуратурата. Държавата винаги има числено превъзходство. Детективите бяха оградили от двете страни Мелани Кориган, която изглеждаше малко неуверено, но пък носеше девствено бяла памучна рокля, тъй че децибелите на шума спаднаха наполовина, докато тя крачеше към първия ред.
Соколов остана неподвижен и внимателно огледа залата, сякаш броеше стадото си и не му излизаше една бройка. Най-сетне ме забеляза и леко кимна. Асистентката стоеше на половин крачка зад него. Добър избор — дребничка, крехка блондинка с бледа прозрачна кожа. Стиснеш ли я малко по-силничко, остават синини, но на Ейб Соколов му трябваше тъкмо такова момиче. Понякога той прекалява. За един обвинител е съвсем нормално да демонстрира праведен гняв, стига съдебните заседатели да не решат, че е пристрастен и злобен. Тогава, по напълно обясними психологически причини, почват да изпитват съчувствие към обвиняемия, дори ако е извършил най-гнусно престъпление. Когато му прегрее моторът, Ейб често пристъпва в опасна близост до тази граница.
След малко полицаите доведоха Солсбъри откъм килиите. Той отчаяно ме подири с поглед и аз се приближих.
— Имаме още две-три минути — казах аз. — Слушай сега, каквото и да приказва Мелани или някой друг свидетел, ти няма да даваш показания. Сега имаме шанс да им видим картите, а не да разкриваме своите.
Съдията Крейн забеляза Соколов в дъното на залата и вдигна от пода новичка папка с надпис Щатът с/у Солсбъри. Щеше да разгледа извънредно нашия случай — не заради мен, разбира се, а от любезност към майстора на тежките престъпления. Все пак Соколов бе устоял на думата си. Уреди незабавно разглеждане на молбата и не вдигна шум из вестниците и телевизията. Повечето обвинители дават мило и драго, за да изскочат на екран във вечерните новини. Но не и Честния Ейб. Той изобщо не се интересуваше от рекламата и вместо да ухажва журналистите, както правеха другите му колеги, гледаше да ги избягва. Поне за днес оставахме в сянка.
— Роджър Солсбъри, предумишлено убийство, молба за освобождаване под гаранция — подвикна съдията Крейн. Изглеждаше малко по-оживен. В края на краищата убийството не е като някаква дребна кражба. — Присъства ли обвиняемият и има ли защитник?
Пристъпих напред, кимнах и казах:
— Джейкъб Ласитър, защитник на обвиняемия. Моля да бъде отбелязано в протокола, че доктор Солсбъри е тук и ще присъства на всички съдебни заседания, ако бъде освободен под достъпна гаранция.
— Чакайте малко, мистър Ласитър — рече съдията. — Дайте първо да изясним положението, пък тогава почвайте речите. Отдавна не ви бях виждал насам. Какво, омръзнаха ли ви банкерите и големите клечки?
Това е положението. Колегите от криминалния сектор не прощават, когато почнеш да си играеш с пари, вместо с човешки съдби.
— Изобщо нямаше да съм тук, ако прокуратурата беше довела истинския виновник вместо един уважаван лекар, който живее в нашата област, откакто се е родил и няма нито едно нарушение на закона.
Струваше си да отбележа няколко точки, преди противникът да е поел топката.
— Все тъй непреклонен — поклати глава Крейн. — Я да викна прокуратурата, преди да сте пристъпил към заключителната реч.
Соколов пристъпи към подиума. Ъгловатото му тяло цепеше като меч тълпата от млади адвокатчета. Изпитите му бузи леко се розовееха. Помълча няколко секунди, без да издава каквито и да било чувства по хищното си лице.
— Ейбрахам Д. Соколов от името на щата Флорида — заяви Ейб. Поклони се на съдията и продължи. — И Дженифър Логан, също от името на щата.