Той кимна към дребната блондинка, която напълно се губеше редом с Мелани Кориган.
Внимателно огледах вдовицата. Не беше толкова самоуверена, както на гражданското дело. Тук попадаше в друго общество. По-некултурно. Може би преди години мошениците, биячите и затворниците нямаше да я стреснат. Но пък навярно удобствата в Гейбълс Естейтс бяха притъпили уличната хитрост, която й служеше тъй добре досега. И може би тя бе достатъчно умна, за да разбере това.
Съдията започна встъплението.
— Мистър Ласитър, става дума за тежко престъпление. Естествено, вие знаете колко трудно ще убедите съда да разреши освобождаване под гаранция.
— Знам, Ваша светлост. Но чрез разпит на главната свидетелка на обвинението се надяваме да докажем, че няма надеждни улики и вината не е доказана категорично. Вярвам, че ще убедим съда. В нашия случай цялото обвинение на прокуратурата, както и основанията за извършване на арест, се крепят върху думите на една-единствена личност. Готови сме да докажем тяхната пълна несъстоятелност.
Изобщо не бях готов за такова нещо. Готвех се да лавирам, да я накарам да си признае старата връзка с Роджър и да попитам дали сега не иска да го изхвърли от живота си, използвайки удобния повод. В момента беше време за риболов. Никога не знаеш какво ще извадиш, додето не хвърлиш въдицата.
Отново погледнах Мелани Кориган. Напрегната, с тревожни бръчки около устата. Добре. Най-после бронята почваше да се пропуква. Соколов също я гледаше. После той прошепна нещо на Дженифър Логан, която поклати отрицателно глава и русата й коса се полюшна. Соколов се завъртя към съдията.
— Ваша светлост, ние категорично възразяваме срещу твърденията на мистър Ласитър относно обвинението на прокуратурата и нашата главна свидетелка. Съгласни сме обаче, че обвиняемият едва ли ще избяга. Затова бихме приели освобождаването му под разумна гаранция, да речем двеста и петдесет хиляди долара.
Гледай го ти! Просто вдигна ръце и се предаде.
Разбира се, имаше си причини. Не бе успял да обработи свидетелите и инстинктът му подсказваше, че Мелани Кориган не е готова. Несъмнено, Ейб Соколов с най-голямо удоволствие би оставил Роджър Солсбъри да виси в затвора през няколкото месеца до процеса, но не искаше да рискува обвинението, оставяйки главната си свидетелка да се издъни още на първата среща със съдията.
Приехме предложението. Роджър покри гаранцията от пенсионния си влог.
И тъй, малко по-късно напуснахме съда рамо до рамо. Както по време на гражданското дело. Роджър Солсбъри непрестанно повтаряше, че съм страхотен адвокат. После попита каква ще е съдебната ни стратегия.
Не знаех.
Кои са ни свидетелите?
И това не знаех.
Той ме изгледа с недоумение. Казах му да не се тревожи. Прокуратурата беше длъжна да ни покаже веществените си доказателства и списъка на свидетелите. А цялото обвинение се крепеше на косвени улики. Никой не беше видял Роджър Солсбъри да инжектира лекарството на Филип Кориган. И никой, освен Мелани Кориган не можеше да подхвърли черното куфарче на Роджър. Това ми допадаше — нейните показания срещу неговите, едно на едно. Чудех се само как ли смята Ейб Соколов да промени резултата.
19
Сестрата
Също като старото вино, криминалното обвинение трябва да отлежи. Най-напред има буйна активност, докато делото ферментира — предварителни разговори, писмени показания и размяна на документи. После настава затишие, папките отлежават в сумрачни шкафове, очаквайки датата за процеса. През този етап ту изпадаш в най-мрачно настроение, ту се будиш призори с гениални идеи и около пладне ги захвърляш при другите калпави планове.
Съдията Крейн бе насрочил процеса за юни, началото на безмилостното лято в Маями. Които могат да си го позволят, бягат от жаркото слънце, свирепата влажност и следобедните пороища. През юни преобладават югоизточни ветрове — топлият, влажен дъх на Карибите. Време, когато всеки ден започва с една и съща мисъл: шест месеца ще е все така. Според календара все още е пролет, но в тропиците това не е време за обновление, а сезон на разрухата. Улиците вдигат облаци пара след всекидневните бури, от които подгизваш до кости, но не се разхлаждаш, бизнесмените притичват от климатика в колата до климатика в кантората, а бедняците — досущ като пустинни чергари, денем се крият на сянка, нощем изпълзяват навън. Тогава настава време за скандали и среднощни престрелки. Тогава щеше да е и нашето дело.