— Тъпкано ще ти го върна, hombre.
— Добре де, знам, че си тъпкач — отвърнах аз и тръгнах нагоре да си прибера куфарчето.
— А сега марш оттук! — нареди Тайрън.
Накуцвайки, двамата се отдалечиха със свирепи закани и потънаха в мрака.
Чарли Ригс беше запалил огън и загряваше фъстъчено масло в желязна тенджерка, когато спрях до рибарската му колиба край Тамаями Трейл, на няколко километра от Шарк Вели. Вехтата тапицерия на олдсмобила беше омазана с кал, а самият аз издавах жвакащи звуци, докато се измъквах навън и крачех бос към огнището.
— Джейкъб, откъде идваш? — запита Чарли без особена тревога. — Или ми се привижда, или наистина имаш водна лилия зад ухото.
— Бях затънал до уши в алигатори, Чарли.
— Зад това май се крие интересна история. На верандата ще намериш кофа, кърпа и къси гащи. После ела да ми разкажеш.
Почистих се и му разказах. Докато говорех, Чарли приготвяше вечерята. Взе чамова дъска със стърчащ от ней пирон. Набучи през корема голяма блатна жаба, после бързо резна с ножа и смъкна с щипци кожата от краката.
— Обичаш ли жабешки бутчета?
— Стига да не гледам как ги приготвят.
Чарли сви рамене.
— След трийсет години в съдебната медицина нищо не може да ми развали апетита.
Той наряза в тенджерката пресни домати, поля с мляко бутчетата, оваля ги в брашно и запържи всичко с масло и чесън.
— Обичам националната кухня — казах аз.
— Национална, ама друг път. Това е cuisse de grenouille provencale33
Седнахме на вечеря. Аз говорех, Чарли слушаше мълчаливо. Накрая го попитах какво да правя.
— Предлагам незабавно да посетим Сюзън — каза той.
— Работата придобива съвсем нови измерения. Ония двама главорези можеха да те убият. Или поне щяха да те осакатят.
— Какво общо има това със Сюзън?
— Сигурно знаят, че тя ти е дала касетата. По някаква неизвестна причина много държат да я получат. Право да си кажа, нямам представа защо.
— Много просто, Чарли. Първо, за вдовицата не е твърде приятно хората да научат, че лудува с трима мъже наведнъж. Второ, касетата опровергава нейните клетвени показания. Тя отрече да е имала връзка с Роджър.
Чарли облиза чесновото масло от пръстите си.
— Може да си прав, но имам странното чувство, че касетата крие нещо повече. Както и да е, очевидно вдовицата би сторила всичко, за да си я върне. Може би дори иска да се отърве от хората, които са гледали записа. Е, да тръгваме ли?
Да тръгваме, казах аз. Всъщност не ми се вярваше Сюзън да е в опасност. Но мислено си отбелязах пак да изгледам касетата. Да потърся нещо, което Мелани Кориган не иска да видим. Нещо повече от прелестния й задник.
22
Заради един пирон
Опитахме да се свържем със Сюзън Кориган от една бензиностанция на Тамаями Трейл. Бунгалото не отговаряше. Понесохме се към града под дъждовните струи, тласкани косо от бурния вятър над тесния път. Известно време слушахме бученето на двигателя и трополенето на дъжда по гюрука. Насреща прелитаха бетоновози и ни обливаха с фонтани мътна пяна. Чарли размишляваше, затова си мълчах. После подхванахме спор.
— Стратегията ти няма да мине — каза Чарли Ригс. — Искаш съдебните заседатели да повярват, че Мелани Кориган и онзи кубински самурай са убили Филип Кориган, а сега приписват всичко на Роджър, нали?
— Да, ако можеш да ми обясниш как са го направили, как убийството е заприличало на отравяне със сукцинилхолин.
Чарли Ригс поглади брадата си.
— Кой казва, че е заприличало?
— Според съдебния лекар в мозъка и черния дроб има следи от сукцинилова киселина и холин.
— Но няма следи около мястото на инжекцията, нали?
— Няма.
— Хмммм — промърмори Чарли Ригс и се зае да пълни лулата си.
— Е?
— Независимо дали сукцинилхолинът има нещо общо със смъртта на Филип Кориган или не, стратегията ти куца. Нещата не вървят по реда си. Какъв мотив имат да накиснат Солсбъри? Така само привличат вниманието към себе си.
— След като извадихме трупа на бял свят, мотиви колкото щеш. Знаеха, че ще се вдигне шум. Трябвало е да се отърват от лекарството и да обвинят Роджър.
Чарли съсредоточено запали лулата.
— Глупост. Ако си бяха траяли, всичко щеше да се размине.