Выбрать главу

Умът ми изведнъж се разбесня в прикованото тяло. Из главата ми прелитаха хиляди образи, хиляди съжаления. Така и не бях успял да й кажа какво означава за мен. Защо просто не казах, че никога не съм срещал жена като нея — умна, дръзка, силна и убедена, че ме обича. И умряла с мисълта, че съм самонадеян мъжкар. Правилна мисъл. Всъщност беше умряла заради мен.

Вцепенението се превърна в болка.

Тя беше права във всяко едно отношение, а умря без да го знае. Тревожеше се за мен, големия тъп късметлия, който отива в блатото и се измъква мокър, но здрав и читав. Можех да й кажа колко държа на нея, можех да погледна в дълбоките тъмни очи и да кажа: „Сюзън Кориган, обичам те от все сърце и желая да бъда с теб сега и завинаги“. Но не го казах. И сега тя нямаше да узнае. Закъсня, Джейк Ласитър. И сега, и тогава.

Чарли Ригс откри таблото и включи живачните лампи. Дворчето се обля в зловеща зеленикава светлина. После Чарли пак отиде на телефона да отмени идването на линейката и да повика полицията. Докато чакахме, той огледа наоколо. Намери очилата да чакат спокойно стопанката си върху една масичка. Тия смешни очила с дебели лещи. Взех ги нежно, почти гальовно. Чарли взе да разправя нещо за отпечатъци, но не довърши.

— Ще огледам за улики — каза той. — Ти чакай тук.

Чарли разгледа внимателно розовата хавлия, метната върху един стол. Надникна в храстите; обиколи цялото дворче на четири крака; бръкна в преливника и измъкна шепа листа; провери водата в басейна на мирис и вкус.

Гледах го и усещах как мъката ми продължава да се разраства. Когато пристигнаха двама униформени полицаи от Корал Гейбълс, Чарли Ригс им описа най-подробно в колко часа сме дошли, как сме се помъчили да я съживим и как е огледал около басейна. Аз седях мокър, с очилата в ръка. Започваше да ме втриса.

— Ще пратят ли някого от съдебната медицина? — попита Чарли.

Сержантът поклати глава.

— Няма признаци за насилие. Избягваме да ги викаме, ако не е явно убийство.

— Не се е удавила! — чух аз собствения си вик. — Тя можеше да преплува Ламанша. Искам да се направи аутопсия, но само от доктор Ригс.

Сержантът ме погледна и поръча на партньора си да провери къщата. По-младото ченге кимна и бавно тръгна към затъмнената крепост. Нямаше закъде да бърза. Банално произшествие — удавяне в плувен басейн.

Сержантът седна на ръба на моя шезлонг. Дървото изпука под тежестта му. Имаше хлътнали гърди, бирен корем и наближаваше пенсионна възраст. Полицаите в Корал Гейбълс не са като онези свирепи ченгета от центъра. Няма как да се озверят, обикновено работата им е да смъкват котенца от дървета. Скъпи котенца от скъпи дървета.

Сержантът ме потупа по крака през одеялото.

— Ще откараме тялото в моргата. Трябва да го направим според член 406, параграф 11.

Чарли Ригс кимна.

— Параграф 11. Значи съдебният лекар ще реши дали да се извърши аутопсия.

Сержантът пак се обърна към мен.

— С доктор Ригс се знаем от двайсет години. Нищо няма да пиша в протокола, но защо не го оставим да я прегледа още сега?

Погледнах умолително Чарли и той кимна. Сержантът застана отгоре с грамадния си ръчен прожектор. Чарли обхвана главата й с шепи, опипа черепа и врата. Провери под ноктите. Огледа ръцете и краката.

По-младото ченге тръгна към патрулната кола да докладва в участъка. Сержантът запали цигара и отиде към кея да се любува на „Кори“. Кой знае, може и той да имаше някоя лодчица, купена в съдружие с още три-четири ченгета.

— Джейк, ще трябва да й сваля банския — каза Чарли Ригс.

Кимнах и се отдалечих. След няколко минути го чух да казва:

— Няма рани от хладно или огнестрелно оръжие. Няма признаци за кръвоизлив. Няма белези и синини. Няма следи от инжекция. Няма дори признаци за борба.

Сержантът се върна от кея.

— Удавяне, док. Просто удавяне.

Завъртях се.

— Чарли, моля те, продължавай да търсиш.

Другото ченге се върна от колата и съобщи на сержанта, че трябвало да проверят включена аларма на Олд Кътлър Роуд.

— Ако е оная стара испанска къща на номер 7300, няма закъде да бързаме — каза сержантът. — Щом стане по-влажно, включва се поне веднъж седмично.

След няколко минути щяха да патрулират из предградията и да спират коли с неизправни фарове. А Сюзън Кориган щеше да влезе в статистиката. Удавяне в басейн. Банален нещастен случай.