Влачеха се минута подир минута. Гледах голямата къща и се мъчех да залъжа яростта си със злобни фантазии. Разбивам вратата. Намирам вдовицата и дребния изрод. Смазвам ги от бой, след това ги убивам. Бавно, с наслада.
Чарли размаха ръка.
— Джейк, ела за секунда. Старите ми очи недовиждат.
Фенерчето огряваше лявото рамо на Сюзън.
— Виждаш ли някакво петно? — попита Чарли.
Уморено поклатих глава.
— Като че е малко по-розово. Може би просто цветът на кожата прозира изпод загара. Не знам…
— Хмммм — промърмори Чарли Ригс.
Той влезе в бунгалото и се върна с найлоново пликче за сандвичи. После изряза с джобното си ножче квадратче кожа от рамото и го прибра. Сърцето ми се свиваше при всяко мръдване на острието.
— Джейк, ами тук на крака?
Същата работа. Розово петънце, нищо повече. Безпомощно свих рамене и Чарли отряза още едно късче кожа. По ръба на басейна играеха светли вълнички. Спомних си как вятърът откъм залива блъскаше листата на палмите в къщичката на баба. Спомних си нежното тяло на Сюзън под чергата. Мечтаех за втори шанс, за възможност да й разкрия какво спотайвам в душата си. Стоях като вкаменен и се взирах в басейна.
Чарли Ригс дойде и ме прегърна бащински. После също се вгледа в басейна.
— Солена вода. Напоследък рядко се срещат басейни със солена вода.
23
Избор на заседатели
— Мисис Голдфарб, вярвате ли в старата поговорка „Няма дим без огън“?
Реба Голдфарб ме изгледа подозрително от своето място на първия ред в заседателската ложа. Все още не бяхме приключили с нея. Тя нервно опипа синкавата си коса, вдигната нагоре в стил „помпадур“. Подири с поглед помощ от съдията, сви рамене и каза:
— Може да има огън, а може просто да е хвръкнал капакът на чайника.
— Точно така — кимнах аз. — Нещата невинаги са такива, каквито изглеждат. Доктор Роджър Солсбъри е обвинен в престъпление, но това не означава, че е невинен, нали?
— Боже мой, разбира се, че не — усмихна се тя. Почваше да навлиза в тон.
— И това обвинение — продължих аз, като протягах официалната бланка колкото може по-настрани, сякаш вонеше на развалени яйца, — тази хартийка, този боклук, също не е доказателство за вина и струва по-малко от дребна сметка в бакалницата…
Ейб Соколов скочи на крака.
— Възразявам!
— Приема се — заяви спокойно съдията Крейн. — Не се заяждайте, мистър Ласитър, още не сме на процеса.
Добре тогава, на процеса ще видите какво е заяждане.
— Ваша светлост, ще задам въпроса по друг начин. Мисис Голдфарб, съгласна ли сте, че седналият срещу вас в момента Роджър Солсбъри е невинен като новороден младенец?
Можеше да поспорим за първородния грях, но предпочетох да не задълбавам.
Тя кимна.
— Съгласна ли сте, че го закриля презумпцията за невиновност, че не е длъжен да доказва каквото и да било, а ако има вина, доказването й е задължение на прокуратурата?
— Чувала съм го и друг път — кимна отново тя.
Нямаше как да не го е чувала по телевизията. Такива заседатели обичам — готови да повярват, че невинният често става жерава на интриги и некадърност.
Харесвах я. И Роджър Солсбъри я харесваше. Тя редовно посещаваше лекари — интернист, ревматолог, ортопед и зъболекар. Освен това беше еврейка, а адвокатите защитници от край време обичат евреите. Старо правило. Защитник ли си, подбирай съдебни заседатели от Средиземноморието. Евреите и италианците съчувстват на обвиняемия. Малцинствата също. Негрите не обичат полицията и при съмнение подлагат рамо на защитата. Някога и испаноезичните бяха в тази група, но по нашия край вече са мнозинство и престанаха да съчувстват на потиснатите. А от германци, поляци и шведи бягай като от огън. Всичките са праволинейни и строги.
Поне така пише в умните книги. Но почти на всеки защитник му се е случвало да клати глава с недоумение, когато види някоя черна учителка или социална работничка да защитава прокуратурата със зъби и нокти. И почти всеки прокурор помни някой рус тевтонец, който преди половин век сигурно е размахвал шмайзера, но днес изведнъж прави обвинението на пух и прах. Върви, че ги разбери.
Отчаяно се нуждаех от Реба Голдфарб. Вече бях загубил Дебора Гросман, Доминик Русо и Филип Фрайдин.