Но нямало да го направи. Защото съм бил негов приятел. Искал само копие от касетата. Добре бе, рекох аз, нямам нищо против. Тя и бездруго е веществено доказателство номер едно на защитата.
Той пак се разсмя.
— И какво ще докажеш? Че Мелани Кориган има дълбоко гърло?
— Направо я отзовавам като свидетелка. Излъгала е под клетва. В предварителните показания отрича да е имала връзка с Роджър.
Това не го стресна.
— Добър опит, само че няма да мине. Тя отрича да се е чукала с доктора след брака с Кориган. Записът е направен преди сватбата, тъй че няма лъжа, значи няма и как да я отстраниш. Подавам молба касетата да отпадне като доказателство.
Съдията Крейн прие молбата с особено мнение. Заяви, че трябвало да изгледа касетата. Поне два пъти. Същото искаха съдебните секретари, приставите, охраната и цялото мъжко население в радиус половин километър около съда.
Какво ми оставаше освен касетата? Приказките на Чарли Ригс, че Кориган е умрял от аневризъм, а не от сукцинилхолин. Но нямах кого да подхвърля на заседателите вместо Роджър Солсбъри. Цялата работа опираше до думи и клетви — хубавата вдовица срещу отблъснатия любовник. Кой на кого какво е казал? Откъде е дошла отровата? Кой какво е направил в болничната стая на Филип Кориган? Щяха ли заседателите изобщо да чуят сложните обяснения на Чарли Ригс за спуканата аорта? Едва ли. Не и след като им поднасят черно куфарче с две спринцовки и смъртоносна отрова.
Соколов слушаше с хищна усмивчица как съдията Крейн дава първи инструкции на новоизбраните заседатели. Не обсъждайте делото помежду си или с роднини и близки. Не разговаряйте със свидетелите и адвокатите. Не четете вестници и не гледайте по телевизията съобщенията за процеса.
Имат ли съдебните заседатели толкова воля, че да не прочетат какво пише във вестниците за тяхното дело? Преди няколко години по време на един процес за подкуп местният вестник писа, че заседателите дошли в съда, облечени като за футболен мач. На другия ден всички бяха с костюми и вратовръзки.
Докато съдията продължаваше да говори, аз оставих мислите си да се реят. Утре сутрин започвахме с встъпителни речи. Довечера имах среща с Чарли Ригс. До мен седеше Роджър Солсбъри. Разтревожен, малко по-прошарен над слепоочията, отколкото на първото дело. Бъдещето му тънеше в непрогледен мрак.
Излязох от съда в жегата на тропическия следобед. Слънчевите лъчи се отразяваха ослепително по мраморните стъпала. Автобусите пускаха гъсти облаци пушек из влажния въздух.
В Маями няма индустриален смог. Няма стоманолеярни или петролни рафинерии. Най-тежката промишленост е преработката на кокаин; най-високата технология — прането на пари. Но милион коли под адския пек здравата замъгляват хоризонта. През повечето дни над магистралите се надига ефирна червена мараня, която увисва над града и обгръща шосе 1–95 на север от центъра чак до Форт Лодърдейл. Не е плътен смог, само рядка мъглица, колкото да облее небето с фалшив блясък и да обагри в червено перестите облаци над плажовете. Зададе ли се студен фронт от северозапад, всичкият боклук отива към морето.
Но със студените фронтове бе приключено за идните шест месеца. Междувременно дните се превръщаха в пещи, нощите — в сауна. Истински ад за хората, живеещи из блатата. Но това не ме стряскаше — адският огън беше в гърдите ми. Имах сметки за уреждане. Една жена бе умряла. Жена, която обичах. И аз дадох клетва. Когато узнаех със сигурност кой и как го е сторил, щеше да умре още някой.
24
Отрова
Чарли Ригс трябваше да си блъска главата две седмици, но накрая разбра. Знаех си, че ще успее. Той мълча още една седмица — не искал да ме разсейва по време на подготовката за процеса. Но накрая го притиснах и той ми определи среща в моргата.
Докато приключа със записките за встъпителната реч, дойде полунощ. Чарли ме чакаше на паркинга пред новата сграда от стъкло и бетон, която не приличаше на морга, а на модерна компания за компютърни технологии.
Той пушеше и се чешеше по брадата. Познавах тази физиономия. Остро притеснение. Чарли свали разнебитените си очила, избърса ги в ръкава на ризата и пак ги върна на място, където се килнаха като яхта под страничен вятър.
— Няма да ти е лесно.
— Тогава да свършваме по-бързо — отвърнах аз.