В моргата беше тихо. Двама помощник-шерифи пиеха кафе в чакалнята и попълваха формуляри. Бяха докарали семейна двойка на средна възраст. Мъжът намушкал жената с кухненски нож, после опрял под брадата си ловна пушка и дръпнал спусъка с палеца на крака.
— Е, поне едно свястно нещо е свършил — рече единият полицай.
— Да — съгласи се другият, — хубаво, че се гръмна. Много труд ни спести.
Зад бюрото в приемната седеше нощният дежурен — костелив хлапак с дълга мазна коса, стегната на опашка. Беше вдигнал крака върху модерното дъбово бюро, прелистваше порнографско списание и се кикотеше. Със свободната ръка бъркаше в грамадна торба с пържени картофи и лапаше по пет-шест наведнъж. Имаше ухилена физиономия на олигофрен и зелена болнична престилка, върху която висеше табелка с името Кърли.
Чарли Ригс се изкашля. Кърли изобщо не вдигна глава. Общинарите го лъжеха, че му плащат, той ги лъжеше, че работи.
Потропах с юмрук по бюрото.
— Да?
Лека досада в гласа, множество пъпки по физиономията.
Бих му рекъл, че културните хора казват: „С какво мога да ви услужа?“. Чарли бе по-тактичен.
— Идваме да видим образците, които е оставил доктор Калън.
Кърли се начумери.
— На чие име?
Според мен беше някъде на около двайсет и една. Ако човек е нацупен лигльо след деветнайсетата си година, такъв остава за цял живот. Още половин век ще се жалва от шефовете, от мацките и от това, че все на другите им върви.
— Ригс. Чарли Ригс.
Кърли остави мъдрото четиво и надникна в някакъв списък.
— Няма Ригс. Да не е Роулингс?
Чарли се усмихна.
— Не, аз съм Ригс. Доктор Чарлс У. Ригс.
Хлапакът не реагира. Сигурно нямаше представа що е вестник и не знаеше, че отпред на фасадата има бронзова таблична в чест на неговия среднощен гост. Спадаше към онова удивително множество млади хора, които не могат да кажат през кой век е била Гражданската война, камо ли къде са били сраженията. На тестовете по география обявяват Монтана за остров в Тихия океан.
— Покойната е Сюзън Кориган — каза Чарли Ригс далеч по-учтиво, отколкото заслужаваше хлапакът. — Доктор Калън бе така любезен да изготви няколко микроскопски проби от кожна тъкан.
Кърли пак се вторачи в списъка.
— Кориган. Ами да, номер осемдесет и девет, чертичка, двеста и четиринайсет. Първа редица, трети шкаф. — Изведнъж мътните му очи светнаха. — Хей! Чернокоса мацка. Много си падам по черно руно. Най-симпатичната мърша през…
Старият Чарли все още имаше бързи реакции. Той безшумно пристъпи пред мен. Лекичко го избутах настрани. После лявата ми ръка се стрелна към гърлото на хлапака, стисна адамовата ябълка и го извлече от стола. Не и бях казал какво да прави. Просто самичка стисна и дръпна. Същевременно дясната ръка се стегна в солиден юмрук и пое напред към острата му брадичка. Като от дълбините на мрачен тунел дочух далечния вик на Чарли Ригс:
— Недей, Джейк!
Десният юмрук спря, разтвори се и зашлеви хлапака. После още веднъж и още веднъж, оставяйки по лицето му червени петна. Сега той бе ококорен и пребледнял като уплашен заек. Когато лявата ръка го пусна, краката му висяха на петнайсет сантиметра от пода. Коленете му се подгънаха, той рухна върху бюрото и по пода изтракаха кламери. Мърморейки някакви извинения, Чарли му помогна да се изправи. Отдалечих се с наведена глава. Голям герой. Бияч и половина.
Браво, напердаши един пъпчив тъпак с пилешка шия и дрислива уста. Май вече не ти държат нервите, а?
Двете ченгета гледаха, без да помръднат. Там, откъдето идваха, побоят беше дребна работа, стига да няма автоматично оръжие. Закрачих из приемната, опитвайки да обуздая адреналина в кръвта си. Единият полицай ме изгледа и сви рамене. Дойде ли полунощ в Маями, смахнатите излизат навън. Пък и какво толкова можех да сторя в моргата? Да събудя мъртвите ли?
Ченгетата пак подхванаха разговор. Този път се тревожеха как ли ще арестуват проститутки със СПИН.
— Няма да слагам ръкавици — рече единият. — Каква полза, ако те ухапят по глезена?
— Чувал съм, че от духане не се прихваща.
Първият се разсмя.
— Кой духач ти го каза?
Хлапакът не мърдаше, само ме следеше с очи. Чарли приключи с извиненията и ме въведе в огромна, ярко осветена и хладна зала, из която се носеше лек мирис на дезинфекция. Стените бяха облицовани със сини плочки. Край мивките имаше няколко стоманени маси на колелца. Тук-там покрай стените лежаха навити маркучи, а по плочките на пода се тъмнееха отвори за оттичане на водата.