Когато Ейб седна, аз застанах на около два метра от ложата на заседателите. Усмихнах се дружелюбно и им разказах за главната задача на прокурора — задачата да докаже категорично и без съмнение, че Роджър Солсбъри предумишлено е убил Филип Кориган. Споменах за доктор Чарлс Ригс и двама от заседателите кимнаха. Обясних им как той ще докаже, че Филип Кориган е починал от естествена смърт. А когато казах, че цялото обвинение е изградено върху косвени улики, изплюх тия две думи като название на някаква срамна болест.
Описах им човека и лекаря Роджър Солсбъри. Описах им дългите години учение, практика и вярна служба на обществото. Казах им, че ще чуят как други свидетели заявяват, че вярват на Роджър Солсбъри. Лекари, видни личности. Обещах им да чуят и самия доктор Солсбъри.
— Тогава ще се разкрие съвсем различна история от онази, която изложи мистър Соколов — продължих аз. — Тя не разказва за мъж, преследващ красива млада жена. Разказва за неудовлетворена, амбициозна жена, отегчена от своя съпруг и търсеща развлечение другаде. Жена, която би наследила цяло състояние след смъртта на съпруга си, но при развод би останала с празни ръце. Ще видите завещанието на мистър Кориган и брачния му договор с тази жена.
Репортерите продължаваха трескаво да записват; заседателите слушаха най-внимателно. Но нямаше как да прекрача по-нататък. Докато съдията не ми разрешеше да използвам касетата, оставах с вързани ръце. Е, поне можех да хвърля сянка върху Мелани Кориган.
— Чухте как мистър Соколов описа случая. През повечето време той говореше за показанията на Мелани Кориган. Защо? Защото тя е прокурорското обвинение. Вие сте длъжни да прецените, доколко достоверни са нейните показания. Не повярвате ли на Мелани Кориган, цялото обвинение рухва.
Соколов скочи и изпъна напред мършавото си тяло като забито в земята копие.
— Протестирам! Безпочвени твърдения.
Съдията Крейн помълча и се почука с молив по челото. При възражения по време на нашумели процеси той обикновено следеше как реагират журналистите. Сред тях несъмнен водач бе старата Хелън Бюкман от „Хералд“. Но този път лицето й си остана непроницаемо и съдията трябваше да реши сам.
— Във встъпителната си реч говорихте доста свободно, мистър Соколов. Отхвърля се.
Соколов изръмжа и седна. Окуражен от съдийското решение, аз реших да завърша със замах.
— Да, мистър Соколов описа най-подробно коя е Мелани Кориган и какво ще каже. Но какви доказателства има? Свидетели на предполагаемото престъпление? Няма. Отпечатъци? Няма. Самопризнание? Няма. Само думите на една жена и прокурорско обвинение, изградено върху предположения, догадки, фантазии и приумици…
— Ваша светлост! — изрева Соколов и се хвърли напред.
— Това възражение ли е? — попита Крейн.
— Да. Изявленията излизат от рамките на встъпителната реч.
— Приема се. Съдебните заседатели да не взимат под внимание последните думи на защитата. Мистър Ласитър, нали знаете докъде може да се простира встъпителната…
Прекъсна го крясък откъм залата. После затръшване на врата. И висок женски глас:
— Не ме пипай с кирливите си ръце! През никакъв детектор няма да минавам. А пък ако ще ме преварваш, смотаняк жалък, дай да видим дали ти стиска. Аз съм с Джейкъб Ласитър.
Съдията Крейн удари с чукчето.
— Мистър Ласитър, при вас ли работи тази дама?
Приставът я стискаше за ръката. Аз пристъпих към подиума и прошепнах на съдията:
— Не е дама. Това е баба ми.
Съдията я огледа скептично.
— Госпожо, имате ли роднински връзки с мистър Ласитър?
— А жабешки задник вода пропуска ли? — провикна се баба на всеослушание.
Съдията обяви пет минути почивка. Кажат ли пет, значи са поне двайсет. Баба Ласитър се изтръгна от лапите на пристава и почна да се привежда в приличен вид. Беше с жълта басмена рокля, обувки на платформа и дебело вълнено яке, дар от някакъв благодарен моряк, посетил преди много години Кий Уест.
— Донесох ти в термоса гореща мидена чорба — каза тя. — Знам как ги охлаждат тия проклети държавни сгради и не искам да хванеш грип. Дано да не съм прекъснала нещо важно.
— Пристигна тъкмо навреме — отвърнах аз. — Съдията се беше заял с мен. Какво толкова стана навън?