Соколов скочи.
— Възразявам! Засягане на факти извън процеса, отклоняване от темата, подвеждане, въпрос извън компетентността на свидетеля.
— Още нещо да кажете? — попита съдията.
Соколов поклати глава. Беше прекалил с протестите.
— Отхвърля се — каза съдията.
— Да. При умело насочване ударът шоуто учи, наричан още саблен удар, може да разкъса аортата. Вероятно същия резултат би дал и низходящият лакътен удар сто-ши хижи-ате.
Чарли демонстрира двата удара, като се усмихваше свенливо към заседателите.
— Понаучих едно-друго в Окинава след войната — добави той.
О, благословен да си, Чарли Ригс, познавач на хиляди теми, енциклопедия на тайнственото, избавител на невинно осъдените.
— Нямам повече въпроси — казах аз и седнах на грубия дървен стол като на трон.
28
Кралят на каратистите
Петимата седяхме на моята мъничка задна веранда, пъдехме комарите, пиехме от бабината домашна бира и обсъждахме как да използваме неочаквания подарък от Ейб Соколов.
— Покажи им как Серхио печели титлата „Крал на каратистите“ — предложи Синди. С присъщото си усърдие тя вече бе успяла да издири видеозапис на събитието.
— Дай му да ти цепне главата с някое учи-кучи — обади се баба. — Да го видят хората какъв е дивак.
— Откажи се сега, докато водим по точки — възрази Роджър Солсбъри. Лицето му беше изпито, явно не спеше добре напоследък. Така става, когато си обвиняем в процес за предумишлено убийство. — Соколов ще е готов да отбие всички атаки на тема карате.
Чарли Ригс отпи глътка тъмна бира от бурканчето, което държеше в ръка.
— Разумна идея. Днес всичко беше импровизирано. Колкото и да се мъчим, не можем да докажем, че Серхио е ударил покойника.
Поклатих глава едновременно на Чарли и на баба, която понечи да ми долее. Бирата беше твърде тежка, като английската.
— Забравяш нещо, Чарли. Не сме длъжни да доказваме каквото и да било. Трябва само да създадем основателно съмнение, че Роджър му е видял сметката.
Чарли кимна и помогна на баба да се настани в хамака, където бе решила да прекара нощта. Аз одобрявах идеята — там нямаше място за втори човек.
— Но съмнението трябва наистина да е основателно — заяви Чарли Ригс. — Не предполагаемо, възможно, допустимо или принудително.
Разсмях се.
— Хей, Чарли, откога взе да зубриш наръчника за заседатели?
— Когато аз обикалях съдилищата, ти си ходил прав под масата.
— Подмокряше се до четвъртата година — подметна баба откъм хамака.
Роджър Солсбъри скочи от вехтия градински стол.
— Не съм убил Филип Кориган!
Три глави мълчаливо се завъртяха към него. Спокойното му лице сега бе изкривено от болка.
— Когато говорите за стратегия, сякаш се мъчите да прикриете нещо, да отървете виновника. Всички забравяте, че не съм убил Филип! Той е единственият човек, когото не бих убил. Беше мой приятел.
Солсбъри пак се отпусна на стола и извърна глава към буйния хибискус, който застрашаваше да погълне цялата веранда. Всички се умълчахме. Аз си мислех за кратката реч на Роджър. Мъчеше ме някаква неяснота в думите му, но реших да не задълбавам. Тая вечер нямаше да постигнем нищо, освен да се напием и да ни изпохапят комарите.
Вече почти заспивах, когато задрънча телефонът. Всички, с които бих желал да говоря, бяха на една ръка разстояние. На шестия сигнал не издържах и се надигнах. По това време на денонощието обикновено е тъпотия — някой продава замразено говеждо от Колорадо или слънчеви батерии от Тайван. В никакъв случай не бих очаквал да чуя Ейб Соколов.
Да закусим заедно преди съда? Дадено. В „Бей Клъб“? Дадено.
— Какво искаше? — попита Роджър с треперещ глас.
— Не знам. Може би просто иска да седне на маса с умен човек.
Баба Ласитър изсумтя.
— Че тогава защо търси теб?
„Бей Клъб“ се намира на трийсет и четвъртия етаж в една нова сграда с изглед към Бискайския залив и Атлантика. Столовата е ослепителна, цялата в хром, стъкло и бели плочки. Има чар горе-долу колкото космическа капсула. Клубът е проектиран от един млад архитект с лошия навик да краде модернистични идеи и да ги прави още по-калпави.
Соколов закъсняваше. Огледах се. Дебелия Бени Ричардс лакомо дъвчеше препечени филийки в компанията на областния съветник Брадли Шрайвър. Беше с копринен костюм за шестстотин долара, но пак си приличаше на лайно. Клиентите на Дебелия Бени го наричаха политик, което е синоним на мошеник. Истинските политици много го тачеха, защото по време на избори привличаше даренията, както кофата за боклук привлича мухи.