Борбата за власт придобиваше ясни очертания. Командващият Звено 8200 не се подкрепяше само от заместник-главнокомандващия на Израелските въоръжени сили: зад него стоеше американското разузнаване, ако не и някой още по-високо във Вашингтон. За да съдейства на командващия Звено 8200, кабинетът на министър-председателя трябваше да предостави на разбунтувалото се звено контрол върху разузнаването и да му даде независимост.
Секретарят по военните въпроси се опитваше да намери приемлив път за бягство, но не успяваше. Имаше две възможности: да спре или да се озове с гръб до стената.
— Ние си извлякохме поуки от тази афера. Убеден съм, че генерал Ротелман и кабинетът на премиера ще си направят нужните изводи.
Но това не беше достатъчно за американеца.
— Може би ще ми обясните защо звеното е подслушвало чрез нас китайски държавен служител, отговарящ за Макао?
Това беше въпросът, който секретарят по военните въпроси бе очаквал от началото на срещата. Имаше два възможни отговора. Първият беше искрен. Например: „Трябва да разберете, господин генерал, че нашият министър-председател има важен спонсор в Швейцария, който се интересува от такива неща, като например кой на кого дава рушвети, за да печели търговете за нови казина и така нататък. Ето защо министър-председателят помоли генерал Ротелман за помощ и всичко беше наред. И вие никога нямаше да разберете за това, ако някакъв скучаещ войник не си бе задал въпроса защо от него се иска да превежда разговори, нямащи нищо общо с иранската ядрена програма. Така през онези дълги нощи в пустинята с едно неконтролирано записващо устройство изведнъж на войника му светнало, че може да се възползва от разузнавателната машина на Съединените щати, за да стане богат. И той решил да изнудва китаеца. Кои сме ние, че да го упрекваме? Нали на това се гради предприемаческият дух на Америка?“.
Но секретарят по военните въпроси се спря на втория отговор, придържайки се стриктно към опорните точки на генерал Ротелман:
— Господин генерал, ние разполагаме с информация, която ни накара да вярваме, че китайският държавен служител в допълнение към функциите си на регулаторен орган за Макао е посредничил и при сключване на сделки за доставка на ядрено оборудване за иранците. Тази информация се оказа невярна. Израел очевидно няма интерес към разузнавателна информация за казина.
— Очевидно — повтори безизразно директорът на АНС.
Секретарят по военните въпроси посегна към чашата с вода и се опита да отпие, без да се задави.
117
Ориана стоеше до бялата каменна статуя на гола богиня и наблюдаваше пистата. Беше преминала през проверката за сигурност без никакъв проблем и се бе насочила към F.B.O. 05. Самолетът на Мин беше направо огромен. Със сигурност бе по-голям от машината на „Ел Ал“, с която бе пристигнала сутринта.
Как се очакваше да намери лентата на Йермински в този мастодонт? Тази работа си беше за „Мосад“ — щяха да планират операцията седмици наред, да изпратят минимум четирийсет души. Но „Мосад“ се контролираше пряко от премиера и командирът на 8200 явно предпочиташе сам да разреши вътрешния си проблем. И разрешението бе да се изпрати Ориана сама в леговището на звяра, защото прекият ѝ ръководител нямаше намерение да помага. Местонахождението му — според наврана — показваше, че вече не е в бара, а в някакъв хотел близо до „Нотр Дам“.
Тя потърси повече информация за самолета и разбра, че е Боинг 747-8, най-големият, за 467 пътници. Само седем такива машини в света бяха притежание на частни лица. Интериорът на всеки трябваше да бъде одобрен от „Боинг“. Ориана предположи, че именно тази задължителна кореспонденция е източник на информация за наврана, и се запита колко тайни служби се бяха докопали до нея.
Вратата на самолета беше отворена, стълбичката беше спусната. Вътре имаше движение. Колко ли хора вече очакваха капитан Менар?
Тя отвори куфарчето си, извади коженото яке и сложи самсунга на Йерми във външния джоб. После взе личните си документи, включително израелския си паспорт, и ги зарови сред нарцисите около статуята. „Бялата птица“ беше посветена на двамата пилоти, излетели от „Бурже“ през 1927 г. в опит да прекосят Атлантическия океан. Бяха изчезнали безследно.