Ориана отвори кутията с патрони и зареди калашника. Механизмът беше същият като на любимото ѝ оръжие у дома, само цевта бе по-къса. Беше любопитна да изпита 39-милиметровите патрони, защото бе чувала много за ефективността им от ветерани в Ливан. За съжаление, ако ги използваше сега, едва ли щеше да доживее да разказва за качествата им.
Самолетът зави наляво, задкрилките се отвориха. Тя се просна на пода, насочи дулото към пилотската кабина и постави пръст на предпазителя. Готово — бе на позиция, на две секунди от откриването на огън.
Ориана превключи наврана на режим „Телефон“.
Мин вдигна след няколко секунди.
— Умна си, кучко. Ясно ми е, че приятелят ти изнудвачът ти е дал този номер. Откъде си? Америка? Израел?
— Всъщност от Русия — заяви безгрижно Ориана. — Сколько лет, сколько зим. Отдавна не сме се виждали. Президентът Путин изпраща искрените си извинения за неудобствата, причинени от Йермински. Да забравим всичко. Всево най-лучшево.
Мин се поколеба само за миг.
— Умна си, няма съмнение. И лъжеш. Ще бъде забавно да открия от каква националност си. Ще видим дали руският ти е толкова добър след час-два. Междувременно имаме разрешение за излитане. Изчакай две минути.
— Имам един въпрос за това излитане.
— Нима имаш въпроси? Май знаеш всички отговори и нямаш нужда от помощта ми.
— Не се мъчи да ме заобичаш, Мин. Отношенията ни скоро ще приключат.
— О, да, много си добра в телефонните разговори. Скоро ще разберем кой от двамата се привързва по-бързо. Какъв е въпросът?
— Колко струва един такъв самолет? Да кажем, сто милиона долара? Сто и двайсет?
— Ти дразниш ли ме? Такава машина струва триста и петдесет милиона, а моята струва повече. Платих над петстотин милиона долара.
Ориана започна да разбира Йермински по-добре.
— Колко жалко, Мин. Виж, в момента, когато се изкачим достатъчно, ще изпробвам страхотния калашник, който открих зад бара. Не съм използвала такива патрони, не и през прозореца на самолет, но са ми казвали, че резултатите са потресаващи.
— Какво? Блъфираш!
— Очаквах да го кажеш. Твоите хора допускаха, че не би разрешил на жена да пилотира самолета ти. Ще ѝ разрешиш ли да го взриви във въздуха? Естествено, всички ще умрем… но поне ще съм изпробвала най-новия калашник с къса цев. Смятаме го за национално съкровище.
— Слушай, малка мръснице…
— О, какви думи, Мин. Рускините вярват в равноправието между половете. Искаш ли да ти демонстрирам колко бързо мога да стрелям, докато сме на земята? По бутилките в бара например? Или предпочиташ да пратя едно куршумче във вратата на кабината, като сувенир от срещата ни?
Тя чу как от контролната кула викат самолета.
— Времето ни изтича. Ти избираш. Искаш ли си биткойните, или искаш да се разбиеш със самолета си, Мин? Това е въпросът.
— Как ще си получа обратно двайсетте милиона? — прозвуча глухо гласът на Мин.
— Сигурно си забелязал, че плащането е извършено, но не е напуснало портфейла. Биткойните не са похарчени. Русия очаква доказателство за добрата ти воля. Първо, трябва да съобщиш на кулата, че се връщаш, защото пътник на борда се чувства зле. И да поискаш линейка.
Той се поколеба. Тя чу как от кулата го викат. Мин мълча няколко секунди, после заяви по радиото, че трябва да отложи излитането и да се върне.
— Добре. Сега за плащането… Президентът Путин ти дава думата си, че ако аз се върна безпрепятствено в Москва с ролката, ти ще си получиш парите до седмица, направо от сметката на Йермински. Не си сменяй номера на телефона и не се мъчи да ме изиграеш.
Гигантският боинг се върна обратно на F.B.O. 05. Пристигна линейка в червено и бяло. Машината се разтресе и моторите угаснаха. Ориана извади пълнителя и пъхна автомата в куфара си. Късоцевните оръжия бяха наистина страхотни.
— Отвори задната врата и пусни стълбичката, Мин. След пет минути можеш да поискаш отново разрешение за излитане. Не се изкушавай да стоиш тук. Помниш последното правило на собствената си организация, нали? Цитира го в няколко имейла.
Мин спусна стълбата и видя на екрана как парамедиците отвеждат внимателно рускинята. Беше умна, несъмнено, и ако денят беше добър, би открил веднага огън по линейката. Но днес не беше добър ден. Бягството е висша стратегия, напомни си той последната стратегема от любимата си книга.
118
Ако играта се наричаше „Разигравай и бави топката“, то тези двамата бяха шампионите на Париж, което ще рече — на Франция, което ще рече — на целия свят.