Атън изсумтя.
— Като говорите за приятелски ръце, имате предвид вашите, така ли?
— Естествено. — Теръмън седна и прехвърли крак върху крак. — Материалите ми може понякога да са звучали грубичко, затова пък всеки път давах възможност на вас, учените, да подлагате на съмнение идеите си. В края на краищата сега на Лагаш не е времето, когато може да се проповядва, че „краят на света е близо“. Трябва да разберем е, че хората вече не вярват в „Книгата на откровението“, и се дразнят, че вместо да направят нещо, учените казват, че всъщност последователите на Култа са прави…
— Няма такова нещо, млади човече — прекъсна го Атън. — Макар че много от данните, с които разполагаме, са почерпени от Култа, в нашите резултати няма никакъв мистицизъм. Фактите са си факти и не може да се отрече, че в така наречената „митология“ са залегнали някои истински събития. Ние извлякохме тези факти и ги очистихме от наслоената тайнственост. Уверявам ви. че Култа ни мрази не по-малко от вас.
— Но аз не ви мразя. Просто се опитвам да ви обясня, че хората са разположени зле. Ядосани са.
Устните на Атън се изкривиха насмешливо.
— Нека се ядосват, щом нямат друга работа. Да, но утре…
— „Утре“ няма да съществува.
— Но ако грешите? Представете си само, че нищо не се случи. Какво ви чака тогава? Ядът може да приеме някаква сериозна форма. Това е неизбежно, господине!
Директорът изгледа сурово журналиста.
— И с какво предлагате да ни помогнете в това положение?
Теръмън се усмихна.
— Предложих ви да се уведоми обществеността за случая. Мога така да поставя нещата, че да се обърне внимание само на смешната страна. Признавам, че такава позиция трудно може да се отстои, защото ще ми се наложи да изкарам всички вас до един не друго, а група идиоти. Но ако успея да накарам хората да ви се присмеят, те може да забравят да ви се ядосат. В замяна на това моят издател иска само един изключителен материал.
Бийней кимна, след което избухна.
— Господин директор, останалите от нас смятат, че Теръмън има право. През последните два месеца взехме под внимание всичко, освен шанса едно на милион, че някъде в теорията ни или в изчисленията има грешка. И това трябва да предвидим!
От хората, събрани около масата, се чу одобрителен шепот, а изразът върху лицето на Атън беше като на човек, който е лапнал нещо горчиво и няма как да го изплюе.
— Тогава, ако желаете, може да останете. Бъдете обаче така любезен да се въздържате, за да не пречите по никой начин да си изпълняваме задълженията.
Беше сложил ръцете си зад гърба и докато говореше решително вдигна нагоре прорязаното си от бръчки лице. Това можеше да продължи безкрайно дълго, ако не се беше намесил нов глас.
— Здравейте, здравейте, здравейте!
Гласът беше висок тенор, а пълничкото лице на новодошлия се разтегли в приятелска усмивка.
— Какво е това погребално настроение? Надявам се, че никой не е изгубил присъствие на духа.
Атън го изгледа втрещено и избухна:
— Какво, по дяволите, правиш тук. Ширин? Мислех, че ще останеш в Скривалището.
Ширин се засмя и отпусна месестото си тяло в едно кресло.
— Искам да бъда тук, където има преживявания! Да не мислиш, че съм лишен от всякакво любопитство? Искам да видя звездите, за които непрекъснато се говори в Култа. Един психолог не струва пукната пара в Скривалището. Там имат нужда от енергични мъже и от силни, здрави жени, които да раждат деца. А аз какво съм? Петдесетте килограма наднормено тегло ми пречат да бъда енергичен мъж, а за отглеждане на деца не ме бива. Защо тогава да ги затруднявам с още едно гърло? Тук ще се чувствувам по-добре.
Теръмън побърза да се обади:
— А какво по-точно представлява Скривалището, господине?
Ширин, изглежда, чак сега забеляза журналиста. Намръщи се и изду бузи.
— А кой по-точно, по дяволите, сте вие, червенокоси младежо?
Атън стисна устни, нацупи се и каза:
— Това е Теръмън 762, журналистът. Сигурно името ти е познато.
Журналистът протегна ръка, за да се здрависа с Ширин.
— А вие, разбира се, сте Ширин 501 от университета Capo. Чувал съм за вас — каза Теръмън и повтори въпроса си: — Какво все пак е това Скривалище?
— Успяхме да убедим известен брой хора в предсказанието ни… тоест, в съдбата. Те се развълнуваха и взеха съответните мерки. Тези хора са главно членове от семействата на работещите в Обсерваторията, на преподаватели в университета и няколко външни лица. Общият им брой е триста души, но повече от три четвърти са жени и деца.