— Разбирам. Скрили са се някъде, където Тъмнината и… Звездите не могат да стигнат до тях и те ще останат живи. когато целият свят стане на пух и прах.
— Ако успеят. Няма да е лесно. Ако цялото човечество се побърка, ако всички градове изгорят до основи, околната среда няма да им помогне да оцелеят. Но те имат храна, вода, покрив над главата си, и оръжия…
— Имат и друго — намеси се Атън. — Разполагат с всичките ни разработки с изключение на данните, които ще съберем днес. Тези разработки ще бъдат от основно значение през следващия цикъл и са единственото, което трябва да оцелее на всяка цена. Останалото може да върви по дяволите.
Чу се нисък, проточен звук — Теръмън изсвири с уста, след което за няколко минути остана замислен. Хората около масата бяха донесли дъска за мултишах, който се играе от шестима души. Ходовете се правеха бързо и в пълно мълчание. Всички очи бяха нервно съсредоточени върху дъската. Теръмън внимателно следеше играта, но по едно време стана и отиде при Атън, който седеше настрани и разговаряше шепнешком с Ширин.
— Вижте какво — рече им той, — хайде да отидем някъде, където няма да пречим на останалите. Искам да ви задам няколко въпроса.
Креслата в съседната стая бяха по-меки, на прозорците имаше дебели червени завеси, а подът бе застлан с кафяв килим. Понеже светлината на Бета беше керемиденочервена, получаваше се общото впечатление, че навсякъде има засъхнала кръв.
Теръмън потрепери.
— Да си призная, готов съм да дам десет кредита за една секунда истинска бяла светлина. Де да светеха Гама или Делта!
— Какви са въпросите ви? — попита го Атън. — Моля ви, не забравяйте, че разполагаме с ограничено време. След по-малко от час и четвърт ще трябва да се качим горе, а там вече няма да имаме възможност да разговаряме.
— Тогава слушайте. — Теръмън се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си. — — Вие твърдите, че след няколко часа цялата планета ще потъне в мрак, а хората ще полудеят и ще започнат да буйстват. Сега искам да ми кажете какви са научните доводи в подкрепа на предвиждането ви.
— Не. не може да искате това — намеси се Ширин. — Ако зададете този въпрос на Атън и ако той има добрината да ви отговори, ще бъдат изсипани стотици страници с цифри и томове с чертежи. А няма да разберете нищо от тях. Ако обаче попитате мене, ще ви обясня от гледната точка на един лаик.
— Добре, нека въпросът бъде към вас.
— Тогава най-напред искам да пийна нещо. — И Ширин потри ръце, като погледна многозначително Атън.
— Вода става ли? — сопна му се Адън.
— Ти се шегуваш!
— Ти се шегуваш. Днес ще се мине без алкохол. Много лесно ще се напият хората ми. Не мога да си позволя да ги изкушавам.
Психологът изсумтя, но не каза нищо. Обърна се към Теръмън, прониза го с острия си поглед и започна.
— Вие си давате сметка, разбира се, че цивилизацията на Лагаш се характеризира с цикличност. При това без изключения!
— Зная, че това е съвременното археологическо гледище — несмело каза Теръмън. — Прието ли е вече като факт?
— Почти. През последния век, сиреч в наше време, то се приема от мнозинството. Цикличният характер е… или по-скоро беше една от големите загадки. Открити бяха поредица от цивилизации, по-точно девет на брой, както и данни за още цивилизации, които до една са били унищожени от пожари в разцвета на културното си развитие. Никой не е в състояние да обясни причината. Многовековната култура е докрай изпепелена от огъня и няма никакви следи, по които да се съди на какво се е дължало това.
Теръмън слушаше внимателно.
— А не е ли имало Каменен век?
— Вероятно е имало, но засега нищо не се знае за него, освен че хората тогава са били мъничко по-умни от едни доста интелигентни маймуни. Не си струва да говорим за това.
— Ясно. Казвайте по-нататък.
— За тези повтарящи се катастрофи съществуват обяснения, повече или по-малко фантастични. Някои твърдят, че периодично са валяли огнени дъждове, други — че планетата минава през някое слънце през определен период от време, има и още по-безумни предположения. Има обаче една теория, съвсем различна от всичко споменато досега, която се приема век след век.
— Зная. Имате предвид мита за Звездите, който е изложен в „Книгата на откровението“ на последователите на Култа.
— Именно — със задоволство отбеляза Ширин. — Според Култа на всеки две хиляди и петдесет години Лагаш навлиза в огромна кухина, при което всички слънца изчезват и над целия свят се възцарява пълен мрак! И тогава, казват фанатиците, се появяват нещата, наречени Звезди, които крадат човешките души и хората се превръщат в лишени от разум зверове, които разрушават цивилизацията, построена от самите тях. Разбира се, в това са намесени всякакви религиозно-мистични понятия, но в общи линии смисълът е както го изложих. — Последва кратко мълчание, докато Ширин си поеме дъх. — След което стигаме до Теорията за всеобщата гравитация.