Изтърколи се още половин час. Сенките им ставаха все по-дълги. Най-сетне изкачиха хълма и пред тях се разкри панорама от ниски планини, забулени в обедна мараня. Буреносните облаци на запад бяха станали още по-мрачни, ветрецът съвсем изчезна и Гарати почувства, че се облива в пот.
Няколко мъже струпани пред един „Форд“ пикап ги посрещнаха с възторжени възгласи. Всички бяха пияни. Момчетата им помахаха с ръце, дори Еуинг. Това бяха първите зрители откакто се бяха разделили с малчугана с дънковия гащеризон.
Гарати отвори една тубичка с хранителен концентрат и без дори да поглежда към етикета я погълна на един дъх. Имаше възкисел вкус. Сети се за хамбургерите на Макврайс. Представи си голяма шоколадова торта с черешово сладко отгоре. Представи си ароматна палачинка. Кой знае защо, му се прииска студена палачинка, пълна с ябълково желе. Студените закуски, които майка му приготвяше, когато излизаха с баща му на лов през ноември.
Десетина минути по-късно Еуинг получи дупка в черепа.
Движеше се в една доста плътна група, когато внезапно намали ход. Сигурно е смятал, че момчетата ще го прикрият. Но войниците изпълняваха задълженията си безупречно. Войниците бяха експерти. Те разблъскаха момчетата настрани. После сграбчиха Еуинг и го дръпнаха на банкета. Еуинг направи безуспешен опит да се съпротивлява. Един от войниците му изви ръцете зад гърба, докато другият допря дулото на карабината към челото му и го застреля. При изстрела краката на Еуинг се сгърчиха конвулсивно.
— Кравта му е като на всички останали — рече изведнъж Макврайс. В настъпилата след изстрела тишина гласът му прозвуча отчетливо. Той преглътна мъчително и нещо в гърлото му изклокочи.
Още един си бе отишъл. С това шансовете на останалите само се увеличаваха. Разговорите постепенно се възобновиха. Гарати си мислеше за това какво ли правят с телата.
„Прекалено много мислиш!“ — извика той на себе си.
И тогава осъзна, че е уморен.
ВТОРА ЧАСТ
НАДОЛУ ПО ПЪТЯ
ТРЕТА ГЛАВА
„Имате тридесет секунди и моля, не забравяйте, че отговорът ви трябва да е под формата на въпрос.“
Точно в три часа започнаха да падат първите капки дъжд, големи и невероятно красиви. Небето над тях беше смръщено и потъмняло и също така невероятно красиво. Някъде над облаците гръмотевици пляскаха с шепи. Далеч напред в простора се разцепи ослепителна светкавица.
Гарати беше наметнал якето си малко след като застреляха Еуинг и сега закопча ципа и вдигна яка. Харкнес — бъдещият велик писател, грижливо прибра бележника си в непромокаем плик. Баркович беше нахлузил яркожълта найлонова шапка против дъжд. Тя променяше до неузнаваемост лицето му, но по някакъв неуловим начин. Гледаше изпод козирката й като някакъв опърничав пазач на фар.
Оглушително изтрещя светкавица.
— Започва се! — извика Олсон.
Пороят рукна внезапно. В първите няколко минути беше толкова тежък, че Гарати се оказа изолиран зад гъста дъждовна завеса. Само за секунди беше мокър до кости. От косата му шуртеше вода. Той вдигна лице нагоре и се усмихна. Зачуди се дали войниците още могат да го видят. Дали не би могъл…
Още докато се чудеше пороят отслабна и видимостта се подобри. Гарати погледна назад към Стебинс. Стебинс крачеше превит, с ръце свити на корема и в първия миг Гарати помисли, че има колики. В него се надигна паника, далеч по-страшна от тази за Кърли и Еуинг. Не искаше толкова бързо да се разделя със Стебинс.
После видя, че всъщност Стебинс се мъчи да запази сух последния си сандвич и облекчен се обърна напред. Мина му през ума, че майката на Стебинс трябва да е доста глупава след като не се е сетила да увие сандвичите в найлон.
Гръмотевиците трещяха една след друга, като артилерийска канонада на небето. Гарати почувства въодушевление, сякаш част от умората му се бе отмила с пороя. Дъждът отново се усили, едри капки зашибаха по асфалта, после пак намаля и накрая се превърна в ръмеж. Облаците над тях започнаха да се разсейват.
Сега до него крачеше Пиърсън. От време на време придръпваше натежалите си панталони. Носеше тъмни, подгизнали от дъжда и явно малко по-големи от необходимото дънки. Очилата му бяха с кръгли рамки, като дъното на бутилка Кока-кола, той ги свали и започна да ги трие с края на ризата си. Очите му се присвиваха късогледо, имаше оня беззащитен вид, характерен за хората с лошо зрение, когато си свалят очилата.
— Хареса ли ти банята, Гарати?
Гарати кимна. Недалеч от тях Макврайс пикаеше. Беше се обърнал и крачеше заднишком, като се стараеше да насочва струята встрани от пътя и другите.