— Защо не? — рече нечий бодър, басов глас. Принадлежеше на Ейбръхам, номер 2. Беше едро на вид момче, като ходеше се поклащаше сякаш всеки миг ще му се разкачат ставите. — Мисля, че няма нищо лошо в това да си поговорим за сексуалния живот в отвъдния свят.
— Аз избирам Мерлин Монро — съобщи Макврайс. — А ти, стари приятелю, можеш да вземеш Елиънър Рузвелт.
Ейбръхъм му показа среден пръст. Някъде напред един от войниците отправи предупреждение.
— Само за миг. Почакайте само за миг — заговори с тих глас Олсон, сякаш с мъка подбираше изразите си. — Всички непрестанно излизате извън темата. Ама съвсем.
— „Трансцедентния смисъл на любовта“ — лекция от видния професор и специалист по етиопска полова култура Хенри Олсон — обяви Макврайс. — Автор на прочутото произведение „Като разцъфнала в ръката ми праскова“ и редица други…
— Спри! — извика Олсон. Гласът му режеше като строшено стъкло. — Спри за секунда, проклет да си! Любовта е измама! Любовта е нищо! Една голяма, тлъста нула! Ясно ли ти е?
Никой не отговори. Гарати гледаше напред, където черните като въглен хълмове се издигаха към обсипаното със звезди небе. Чудеше се дали не долавя първите симптоми за схващане на мускул в арката на лявото си стъпало. „Искам да седна“ — помисли си с раздразнение той. „По дяволите всичко! Искам да седна!“
— Любовта е една голяма фалшификация! — продължаваше да настоява Олсон. — Има три големи истини на този свят и те са — яко хапване, яко чукане и яко сране и това е всичко! Когато отидете при Фентър и Зак…
— Млъквай — обади се някой с уморен глас. Гарати знаеше, че е Стебинс. Но когато погледна назад Стебинс все така гледаше надолу и крачеше по левия край на шосето.
Високо над тях прелетя реактивен самолет и разпори нощното небе с дълга переста линия. Достатъчно ниско беше за да видят светлините, едната мигаше в жълто, другата — зелено. Бейкър отново си подсвиркваше. Гарати отпусна уморено клепачи. Краката му като че ли вървяха от само себе си.
Стори му се, че започва да губи контрол над своя унесен в дрямка ум. Откъслечни мисли си играеха на гоненица в главата му. Спомни си за приспивната ирландска песничка, която му пееше мама, когато беше съвсем малък… нещо за брънки и миди… Лицето й, голямо и красиво, като лице на актриса от екрана. Завладя го желание да целува това лице, да го обича — завинаги. Когато порасне ще се ожени за нея.
После пред очите му изплува усмихнатото славянско лице на Джен, с черна, спусната свободно надолу коса. Под късата плажна рокля носеше бански, отиваха да се къпят на Рейд бич. Гарати носеше къси дънкови панталонки.
После Джен изчезна и на нейно място се появи Джими Оуенс, момчето от съседния двор. Гарати беше на пет и Джими също беше на пет и майката на Джими тъкмо ги бе хванала че играят на чичо Доктор в пясъчника зад тяхната къща. Бяха сгафили — така им казаха, че са сгафили. Майката на Джими повика неговата и майка му дойде, отведе го в нейната спалня и после го попита дали ще му хареса, ако го накара да мине гол по улицата. Целият трепереше от срам, ужасен срам. После започна да плаче и да я моли да не го изкарва на улицата гол… и да не казва на баща му.
Вече е на седем. Двамата с Джими се взират през мръсния прозорец на един склад за строителни материали — на стената вътре има окачен календар с голи жени. И двамата знаят какво гледат, макар още да не разбират защо, телата им се напрягат от някаква неясна, мъчителна болка. Болка по нещо. Една от жените е русокоса хубавица, заметнала прозрачен воал около голите си бедра и двамата дълго време не откъсват очи от този воал. Спорят какво се крие под него. Джими казва, че е виждал майка си гола. Казва, че знае какво се крие отдолу. Джими казва, че е космато и сцепено по средата. Но той не иска да вярва на Джими, защото това, което Джими казва е отвратително.
И двамата са съгласни в едно, че жените са различни от мъжете в тази област и прекарват следобеда в обсъждане на този въпрос, докато се борят с досадните комари. Гарати усеща, буквално усеща в дрямката-полусън, че има болезнено силна ерекция.
На следващата година, докато си играеха на стражари и апаши Гарати удари Джими Оуенс в устата с приклада на въздушната си пушка и в болницата му сложиха четири шева на горната устна. Година по-късно се преместиха. Не искаше да удря Джими в устата. Беше случайно. Абсолютно сигурен беше, че е така, макар че вече знаеше, че Джими е бил прав, защото бе видял майка си гола (това също беше станало съвсем случайно). Долу наистина бяха космати. Космати и с цепка.
Шшшшт, не е тигър, мили мой, само твоя мечо пух, не виждаш ли?… Брънки и мидички… мама те обича, момчето ми… шшшт… заспивай…