Той изяде последната тубичка с концентрирана храна и се почувства по-добре. Вече нямаше какво да даде на Олсон. Странна бе тая история с Олсон. Само преди шест часа, Гарати бе готов да се обзаложи, че с Олсон е свършено. Но той продължаваше да върви и вече не получаваше предупреждения. Гарати реши, че човек е в състояние да извърши невероятни неща, когато животът му е изложен на риск. Бяха изминали близо петдесет и четири мили.
След безименния град разговорите замряха напълно. През следващия час вървяха мълчаливо и Гарати почувства, че нощния студ прониква през дрехите му. Изяде последната курабийка, смачка торбичката и я запрати в близките храсти. Още един боклук в голямата доматена плантация на живота.
Макврайс разрови малката си раница, извади четка за зъби и се зае да си търка зъбите. „Животът продължава“ — помисли си Гарати. „Уригваш се и казваш «извинете». Махаш с ръка на хора, които те поздравяват, защото така трябва. Никой не се кара с никого (с изключение на Баркович), също защото така трябва. Животът си тече както винаги.“
Така ли е наистина? Спомни си как Макврайс се сопна на Стебинс да млъкне. Как Олсон прие сиренето с чувство за наранена гордост, сякаш е бито куче. Всичко това сега придобише нова оцветка, рязък контраст от цветове, светлини и сенки.
Точно в единадесет едновременно се случиха няколко неща. Първо се разнесе слухът, че недалеч пред тях, малък дървен мост бил отнесен от придошлата вода. А щом го нямаше моста, значи Разходката щеше временно да бъде прекратена. Радостни викове огласиха нощния мрак, а Олсон промърмори с тих, но ясен глас: „Благодаря ти, Боже“
Само след няколко секунди Баркович започна да сипе ругатни по своя съсед, ниско на ръст, грозновато момче на име Ранк. Ранк замахна да удари Баркович — нещо, което бе абсолютно забранено от правилата — и получи предупреждение. Баркович дори не си наруши крачката. Той само приведе глава за да избегне удара и продължи да крещи.
— Хайде, копелдак такъв! Ще танцувам на гроба ти, да знаеш! Хайде, тъпчо, ускори крачка! Поне малко не можеш ли да ме затрудниш?
Ранк повторно замахна. Баркович ловко отскочи, но се препъна в крака на момчето зад него. Сега и двамата получиха предупреждения от войниците, които следяха внимателно, но безстрастно развоя на събитията. „Сякаш гледат как мравки се дърпат за трохичка хляб“ — помисли си горчиво Гарати.
Ранк ускори крачка, като се мъчеше да не обръща внимание на Баркович. Самият Баркович беше вбесен, че е получил предупреждение (момчето, в което се препъна бе Грибъл, който искаше да каже на Майора, че е убиец) и закрещя с цяло гърло:
— Майка ти смуче на 42 улица, Ранк!
Щом чу това Ранк мигом се обърна и се нахвърли върху Баркович.
Въздуха се изпълни с викове като: „Престанете!“ и „Стига с тия глупости!“, но Ранк не им обърна никакво внимание. Той летеше към Баркович привел глава и с разперени ръце.
Баркович отстъпи встрани. Ранк се препъна в него, претърколи се в прахта край пътя и остана да седи, с разкрачени крака. Там получи и своето трето предупреждение.
— Хайде бе, тъпанар такъв! — напъваше се Баркович. — Ставай!
Ранк стана. След това се подхлъзна и падна по гръб. Имаше замаян и объркан вид.
И така третото събитие, което стана в единадесет беше смъртта на Ранк. Настъпи тишина, когато всички видяха че карабините замръзват в целта и тогава се чу ясния глас на Бейкър:
— Е, Баркович, вече не си само един досаден паразит. Сега вече си убиец.
Прокънтяха изстрели. Тялото на Ранк подскочи нагоре от ударите на куршумите. След това се просна безжизнено в прахта, с една ръка на пътя.
— Той си е виновен! — изкрещя Баркович. — Нали видяхте, пръв замахна! Правило 8! Правило 8!
Никой не отговори.
— Майната ви на всички! На всички!
Макврайс произнесе с безгрижен глас:
— Хайде иди и потанцувай на трупа му, Баркович. Позабавлявай ни малко. Изкарай някое буги отгоре му, Баркович.
— Майка ти смуче на 42 улица, белязана гадино — пресипнало изръмжа Баркович.
— Нямам търпение да видя мозъка ти пръснат по асфалта — тихо отвърна Макврайс. Ръката му неволно се бе вдигнала към белега. — Аз пръв ще изръкопляскам, когато това стане, копеле кръвожадно.
Баркович промърмори нещо под носа си. Останалите се бяха отдръпнали от него, сякаш е чумав и той вървеше съвсем сам.