— Наред! — Ъкридж изсумтя възбудено. Гърдите му се надуха под жълтата мушама. — Наред!
— Ужасно съжалявам, че си имал неприятности.
Ъкридж се помъчи да каже нещо, но не успя.
— Знаеш ли, че прекарах нощта на отвратителен дървен нар — най-сетне дрезгаво рече той.
— Наистина ли? Виж ти!
— Знаеш ли, че тази сутрин в полицията ми четоха конско?
— О, не!
— И разправяш, че всичко било наред!
Той беше готов да отприщи бента на красноречието си и да произнесе дълга реч, предназначена да причини срам и тревога у Кут Откачалката, защото вдигна юмрук, размаха го възбудено и преглътна един-два пъти. Но преди да се впусне в обвинителната си пледоария, домакинът го изпревари.
— Не мисля, че това е станало по моя вина — изблея Откачалката Кут, като по този начин даде израз на собствените ми чувства.
— Не мислиш, че това е станало по твоя вина? — заекна Ъкридж.
— Слушай, старче — миролюбиво подех аз. — Не исках да го казвам преди, защото ми се стори, че не беше в настроение за това, но какво друго би могъл да направи бедният човечец? Взимаш му колата без никакво обяснение…
— Какво?
— …и той съвсем естествено си е помислил, че е открадната и е предупредил полицията да търсят крадеца. Всъщност, именно аз го посъветвах да направи това.
Ъкридж се взираше мрачно в Откачалката.
— Без никакво обяснение! — повтори той. — Ами моето писмо, дългото и прилежно написано обяснително писмо, което ти изпратих?
— Писмо?
— Да!
— Не съм получил писмо — каза Кут Откачалката.
Ъкридж злобно се изсмя.
— Сега ще започнеш да разправяш, че в пощата нещо са объркали, а? Плитко скроено, много плитко скроено. Сигурен съм, че пуснах писмото. Помня, че го сложих в джоба си именно с тази цел. Ето, то не е тук сега, а аз нося този костюм откакто заминах за Редбридж. Виж. Ето какво има в джоба…
Думите му заглъхнаха, когато погледна към плика в ръката си. Настъпи продължително мълчание. Ченето на Ъкридж бавно увисна.
— Виж ти, дявол да го вземе, как ли е станало това? — промърмори той.
Трябва да призная, че в този труден момент Кут Откачалката прояви благородство, което аз никога не бих могъл да проявя. Той само кимна съчувствено.
— И на мен самия често ми се случват подобни неща — каза той. — Така и не мога да запомня, че трябва да изпратя тези неща. Е, след като всичко е обяснено, нека пийнем по едно, старче, и да забравим станалото.
Блясъкът в очите на Ъкридж показа, че предложението беше добре дошло, но жалките останки на съвестта му не му позволяваха да изостави темата на разговора, както предлагаше неговият домакин.
— Но, кълна се в Бога, Откачалка, стари друже… — заекна той — аз, дявол да го вземе, не знам какво да кажа. Имам предвид…
Кут Откачалката вече ровеше в шкафа за изходния материал на предстоящия приятелски гуляй.
— Нито дума повече, старче, нито дума — помоли той. — Подобно нещо може да се случи на всеки. Освен това, цялата история ми се отрази общо взето добре. Оказа се дяволски щастлива за мен. Ден след като колата изчезна, в третата гонка на Кемптън Парк се състезаваше един абсолютен аутсайдер на име Открадната стока и на мен ми се стори, че този кон нарочно е изпратен. Беше като предзнаменование. Заложих трийсет лири при двайсет и пет към едно. Хората наоколо изпопадаха от смях, като видяха, че залагам на този изтощен дръглив кон и, дявол да го вземе, животното победи без всякакви усилия! Гушнах дебела пачка!
Ние шумно го поздравихме с този щастлив завършек. Ъкридж беше особено възторжен.
— Да — продължи Кут Откачалката, — спечелих седемстотин и петдесет лири. Ей така, от въздуха! Заложих при онзи нов тип, за който ми разправяше на вечерята, старче — онзи тип Айзък О’Брайън. Той направо фалира и се наложи да излезе от бизнеса. Досега ми е платил само шестстотин лири, но разправя, че имал партньор, който не участвал пряко в ръководството на фирмата или нещо подобно, и той щял да плати остатъка.