Първите три каюти, старателно почистени и подготвени за консервация, му се сториха съвсем еднакви. Липсваха личните вещи на екипажа. Помещенията изглеждаха необитавани и студени. Погледът му просто нямаше върху какво да се спре.
Ротанов отвори вратата на четвъртата каюта и се закова на място. На пода, на леглото — навсякъде се търкаляха различни предмети.
За космонавта редът постепенно ставаше част от неговата природа. За всяка небрежност по време на полет, дори най-дребната, понякога се заплащаше твърде скъпо. Трябва да са настъпили дълбоки вътрешни промени в психиката, та навиците, вкоренени още в детството в специалните училища, да бъдат забравени.
Разхвърляните каюти не бяха много — само шест от четиридесет и седемте. Ротанов си записа номерата и отново се присъедини към групата, която беше завършила измерванията и огледа.
В енергийния сектор се натъкнаха на друга странност. В част от резервните акумулатори, които не бяха използувани по време на полета, липсваше енергия. На пластините нямаше дори остатъчни статични заряди — онези, от които при монтаж на енергийни блокове не може да се избави нито един инженер.
Ротанов търсеше поне искрица, поне светлинка в загадката, с която се бе сблъскал Олег, но новите факти още повече сгъстиха мъглата. Без съмнение подробният анализ на енергийните карти и структурните полета ще ги изправи пред нови проблеми. Оставаше им да чакат компетентна комисия със специална апаратура, но на Ротанов, кой знае защо, му се струваше, че нито количеството, нито качеството на новите изследвания ще помогнат да се доберат до нещо. Ако Олег е описал точно създалото се положение, тогава онова, с което се бе сблъскал в космоса, може и да няма материален израз в нашия свят. Ако е така, ако бяха попаднали на някакво особено състояние на пространството, което не е свързано непосредствено с материята на нашия свят, то земната наука ще се изправи пред проблем, който едва ли ще успее да реши с традиционните методи. Може би затова са били толкова трудно уловими последствията, атаките върху кораба…
Впрочем само върху кораба ли? Ами неочакваните болести, сполетели екипажа? Ами тези разхвърляни каюти? Ротанов разбираше, че не е трябвало да се занимава с тая работа. Нека учените да анализират структурата на полетата и физическото естество на феномена, поразил земния кораб. Неговото задължение е да установи има ли тук пръст враждебен разум.
Ами ако това е само първата лястовичка, първият опит на неизвестен и силен враг, който можеше да сложи край на стремежа на човечеството към звездите?
Ако е така, тогава Олег е прав. Тогава не бива да мисли за предпазливостта, на която толкова държи, а трябва незабавно да се заеме с изследването на планетата. Но са нужни доказателства — макар и косвени. Дали не търсеше тъкмо тях на „Ленинград“? Търсеше, но не ги намери…
В същото време човекът, който можеше да отговори на много от въпросите на Ротанов или от когото поне зависеха тези отговори, се спускаше с асансьора в енергийния подземен център на базата, по-далеч от очите му, както реши Ротанов.
Най-после асансьорът шумно спря и вратата се плъзна встрани, като откри пред Елсон блестящ от чистота овален коридор. Панелите излъчваха мека разсеяна светлина, от таванските ниши се спускаше зеленина. И само мощното боботене напомняше от време на време, че тук е енергийният център на базата.
Машинната зала порази Елсон. В нейното многокилометрово пространство, изпълнено с колони, които поддържаха горните етажи, и с еднаквите кубове на неутронните генератори, свободно можеше да се побере цял град. Залата учудваше и със своята просторност и мощ. Като че ли в това царство от машини, способни да натрупат в своята утроба енергията на цяла звезда, нямаше място за човека.
Елсон очакваше тук да е горещо и задушно и беше приятно изненадан от свежия прохладен въздух. Над кожусите на генераторите трептеше пъстра мараня, но вероятно енергетичната реакция, която превръщаше материята във вътрешността на тези машини в студен неутронен пламък, не отделяше много топлина.
Под тавана, над фантастично преплетените тръби и черните кабелни шини, плаваше прозрачна чиния.
Елсон не се досети веднага какво е това и едва като се вгледа, реши, че там сигурно се намира пултът за управление на енергозалата. На какво ли се държеше тази шестметрова стъклена „леща“? Не се виждаха нито въжета, нито подпори, които да я поддържат. Залата толкова потисна Елсон, че той се обърка, не знаеше какво да прави по-нататък, накъде да върви.
Стъклената кабина трепна, бавно се спусна и се насочи към него.