Выбрать главу

За свое най-голямо учудване, когато се прибра, Елсон намери в стаята си непознат червенокос човек, който се бе разположил нахално на дивана пред видеото.

— А, новакът… — започна червенокосият, без да откъсва очи от увлекателния филм, в който индианци с малки старинни самолети преследваха в пустинята главния герой в космически скафандър.

— Какво търсите тук? — хладно попита Елсон.

Неговият въпрос толкова смая червенокосия, че той дори изключи видеото.

— Не са ли ти казали, че ще живеем заедно?

— Не.

— Ама че работа… Шефът обича да сервира приятни изненади на новаците. Досега ги посрещаше с баснята за блуждаещия генератор, но този път е сменил репертоара.

— За какво? — подозрително попита Елсон. — Какво представлява този блуждаещ генератор?

— Така да се каже генератор, който по неизвестни причини губи мощност. Гришин пробутва тоя номер на всички новодошли. Своеобразен тест за съобразителност и находчивост. Новаците обикновено започват да преплитат крака, суетят се, проверяват мощностите, съставят таблици, а Гришин прави извода дали с течение на времето от тях ще излезе нещо.

— Значи тая история с генераторите е чиста измишльотина? — извика Елсон, като едва сдържаше гнева си.

— Не съм казал това. Генераторите са сложни и трудни за разбиране машинки — един вид „черна кутия“. И в тази „кутия“ все нещо е неизправно и не съвпада с набелязаните параметри. Никой досега не е успял да открие някаква закономерност.

— Аз ще открия.

— Добре. Дерзай. Гришин ще оцени старанието ти. Време е да вървя на дежурство. И следващия път, маестро, не забравяй да затвориш душа в банята, за водата, между другото, имаме лимит…

Мина почти месец и чак тогава възложиха на Елсон самостоятелно дежурство в енергоблока. През това време той завърши сложните теоретични изчисления за предполагаемата ентропийна аномалия. Но пълна картина от ограничените данни, с които разполагаше, не се получи. Той нямаше търпение да остане сам в енергоблока и да провери сериозно всичко. Да извърши нови, по-прецизни измервания. За това трябваше само да даде съответната задача на кибернетичните машини, които обслужваха енергийния център. Можеше да го направи и по-рано, без да дочака дежурството, но след насмешките на червенокосия си съквартирант Рузаев реши да направи всички предварителни изчисления самостоятелно и по възможност да не ги разгласява, докато не получи някакъв резултат.

Най-после дългоочакваният ден дойде. След едномесечна подготовка, теоретични задачи, разбор на различни ситуации, след шест дежурства като дубльор Рузаев най-после го прати самостоятелно да дежури в залата.

— Най-важното, което се иска от теб — завърши наставленията си Рузаев, — в случай, че стане нещо, е да дръпнеш ей тази червена ръчка. Друго не пипай.

Елсон се усмихна. През изминалия месец той чудесно се ориентира в апаратурата на центъра, а Рузаев явно го подценяваше, инак надали така спокойно щеше да го остави самостоятелно да дежури.

За да го убеди окончателно в своята некомпетентност, той наивно попита:

— Всъщност кога трябва да дръпна червената ръчка?

— При всяко произшествие. Например при нарушаване на режима, претоварване или сигнал на пулта. Така ще прехвърлиш управлението в централния пост и ще сигнализираш на Гришин. Повече от теб не се иска. Гледай да не се намесваш в работата на машините.

— Слушам, шефе!

— Още е рано да дежуриш сам, но Гришин реши, че си узрял. Тъй че действувай.

Щом остана сам, Елсон разгъна на работната маса пред пулта схемата на машинната зала с бележките на Гришин и започна да набира команди за централния компютър. Не беше сигурен, че ентропийната аномалия е причина за нарушения режим на работа в енергийната зала, но се надяваше да разбере това по характера на неизправностите, по тяхната систематичност и интензивност.

Елсон прекрасно знаеше, че ентропията е теоретично понятие, че под този термин се подразбира общият стремеж на материята на нашия свят да преминава от сложни в по-прости форми, като при това безвъзвратно губи част от енергията си.

Ето защо се изпразваха акумулаторите, старееха и се разрушаваха сложни молекулярни съединения и в света на неорганичната материя разпадането преобладаваше над синтеза.