Естествено центърът на най-важните събития неизбежно щеше да се премести към Земята. Там се събираше цялата информация, оттам трябваше да се подготви нова експедиция към Черната. Прав беше Олег, хиляди пъти прав!
Оставаше само проблемът с „Ленинград“. Корабът не можеше да стои като постоянна заплаха над базата, тъй като Ротанов не се съмняваше, че черното кълбо е подарък, донесен от „Ленинград“. Незабавно трябваше да се направи нещо с него…
Надвечер на другия ден, когато най-после завършиха обработката на данните от огледа на базата, Ротанов извика завеждащия научния отдел доктор Рестон.
Рестон, известен физик на Земята, в базата фактически беше поставен наравно с другите инженери. Ротанов не правеше разлика между своите отговорни сътрудници.
— Установихте ли какво представлява гостът?
Рестон замислено поклати глава.
— Мога да ви предложа няколко наименования, но те надали ви интересуват. — Ротанов кимна. — Тогава ще трябва да се задоволите със следното определение: „Земната наука не е срещала досега това явление.“ То представлява коагулат на някаква субстанция, противоположна по своите свойства на енергията. Антиенергия, ако щете. Елсон очевидно я е взел за ентропиен заряд. Може да е бил прав. Кълбото може да се открие само при слабо неутронно облъчване. Тогава по повърхността му се появява корона от електрически изпразвания.
— Но ние го видяхме!
— Видели сте го, защото Елсон е подал команда на автоматите в енергийния сектор да извършат търсене, като използуват неутронно облъчване. Изглежда е предполагал, че явлението е свързано с ентропията. Как е той?
— Уведомиха ме, че кризата е минала. Сега спи. Лекарите навреме успяха да му присадят костен мозък. Може да му се размине, млад е, има здрав организъм.
— Трябва да се направи всичко възможно. На ваше място веднага щях да го изпратя на Земята. Радиационният институт има по-голям опит от нас. Длъжен сте да запазите тази умна глава.
— Добре ще бъде да запазим и още нещо освен главата — измърмори Ротанов. — Запознахте ли се с резултатите от изследването на базата?
— Да. Май гостът е бил единствен. Проверихме навсякъде параметрите на електрическите полета, като приложихме метода на Елсон. Според получените данни в базата няма други странични образования.
— А „Ленинград“?
— Там нещата са по-сложни. По време на проверката не познавахме новия метод. Там не беше приложено неутронно облъчване и аз се затруднявам да направя каквито и да е изводи. Косвените данни говорят, че в кораба не всичко е наред. Явно ще трябва да започнем отначало, като използуваме метода на Елсон.
— И може да предизвикаме нова атака срещу базата. Или да загубим хора и механизми. Покорно благодаря. Налага се да пожертвуваме кораба.
— Нима ще се решите на такава стъпка?
— Нямаме друг избор. И не бива да чакаме. Корабът е твърде опасен. Рисковано е да се вмъкваме отново в него. Наредете незабавно да поставят силов екран, трябва да защитим Регос от кораба.
— Безсмислено е. Никакви полета не могат да задържат ентропийния заряд.
— Да, така е… Но не мога да свикна с тази мисъл… Тъкмо затова е наложително веднага да се отървем от кораба.
Щом остана сам, Ротанов посегна към пулта за свръзка, но ръката му се спря по средата, сякаш пръстите му бяха безсилни за такова просто и решително движение, като завъртането на ръчката…
Добре знаеше какво ще последва след командата, която се канеше да даде. Не че се страхуваше от отговорност. Самият той беше летец на звездолет и разбираше какво значи да унищожиш собствения си кораб.