И ако през първите дни не придаваше сериозно значение на отсъствието му, то днес истинският виновник за тяхната победа и тържество беше длъжен да бъде тук.
Вече се бяха смесили с тълпата от празнично облечени хора, когато Ротанов рязко спря и без да обръща внимание на бързащите и блъскащите ги минувачи, се обърна към Елсон:
— Много пъти сте казвали, че колкото е по-сложна една система, толкова повече е изложена на разрушителното въздействие на ентропията. Това в еднаква степен се отнася и за биологичните системи, нали?
— Аз не съм биолог. Но ако изхождаме от общите принципи, безспорно е така, макар че биологичните системи са способни активно да противодействуват и дори да изменят посоката на процеса в обратно направление.
— И все пак, ако е така, ще бъде опасен не само прекият контакт със зоните на антипространство, но и продължителният престой на хора близо до тях… Извинете, но по-нататък ще трябва да продължите сам.
Ротанов се обърна и се отправи към залата на Съвета. Към инфора, за когото не съществуваха „заети“ или „тайни“ номера.
Двамата влязоха в някаква сладкарница със загадъчното име „При нас без Р“. Надписът над входа ту светваше, ту гаснеше с ослепителен син пламък.
— Знаеш ли какво означава това? — попита Ротанов.
Олег вдигна рамене.
— Не съм бил на Земята почти толкова време, колкото и ти. Може би значи „без риск“.
— Или „без радост“ — пошегува се Ротанов. Сладкарницата беше пълна с хора, но на тях им провървя. До прозореца намериха свободна масичка. Нямаше нито автомати, нито сервитьори. Чакаха доста дълго и някак неусетно започнаха разговора, заради който бяха дошли тук.
— Защо те нямаше на защитата на проекта?
— Не знам… Всъщност просто ми дойде до гуша.
— Какво именно?
— Всичко. Съветът, експедицията…
— Отказа ли се да летиш?
— Не, защо… По принцип ми е все едно дали ще летя, или не.
— Не ти ли се вижда странно?
— Най-странното е, че не. И това не ме тревожи. Не ме засяга, не ме стряска. Макар и да разбирам, че не е съвсем нормално. Напоследък главата ми работи като добра кибернетична машина, тъй че аз отлично разбирам всичко и знам какво си мислиш за мен.
— А през кибернетичната ти глава не е ли минавала простата мисъл да идеш на лекар?
— Имам карта нула едно нула.
— Знам. И все пак?
— Минавала ми е, разбира се. Общо взето, това не ме интересува. Но всичко трябва да бъде ясно. Бях при Престов.
— Престов… Да, в момента той е най-добрият специалист по космопсихология. И какво?
— Понижен емоционален тонус. Така каза. Ще се оправя с течение на времето. Последица от продължителната работа в космоса. Трябвало да взема отпуск.
— Може и да е прав… Само да не е последица от прекалено близкия контакт с Черната планета.
— Най-добрите специалисти намериха, че съм добре. Здрав съм. Абсолютно здрав.
Той чертаеше с вилицата по покривката някакви заплетени рисунки и отбягваше да гледа Ротанов в очите.
Най-после при тях дойде младеж, който, ако се съди по облеклото, не приличаше на сервитьор.
— Извинете, но при нас няма роботи. Сервитьори също. Ще трябва сами да се обслужите. Ей на онова гише можете да си поръчате вечеря.
— Ама че сладкарница… Съвсем в стила на двайсети век.
В края на краищата успяха да получат примитивна табличка с тонизиращи напитки и сандвичи.
— Въпреки странното ти равнодушие ще те уведомя, че проектът е утвърден. Поставихме началото на „Каравела“. И сега под егидата на току-що създаденото специално управление монтажът ще тръгне с пълна пара. Освен това на мен възложиха да сформирам специална група за изследване на Черната планета. Като ръководител на групата най-официално те каня да се включиш в състава й.
— При какви условия, на каква длъжност? Доколкото разбирам, мястото на капитана вече е заето.
Ротанов малко се пообърка от тези въпроси, но бързо се окопити и заговори спокойно, като наблягаше на всяка дума:
— Ако имаш предвид мястото на капитана, то е свободно. Но не ти го предлагам, тъй като нямам право, докато се намираш в това състояние. Пък и от самото начало имах идеята да създам специална група за изследване на Черната планета. Както разбираш, капитанът на кораба не влиза в нея.
— А как ще бъдат разпределени задълженията в групата?
— Освен командира и механика други установени длъжности за съжаление няма. Всеки ще се занимава, в зависимост от обстоятелствата, с каквото се наложи.
Олег се намръщи.
— Не обичам неопределените положения… Но ако настояваш, една малка пауза в моите семейни проблеми ще е добре дошла.