— С други думи — съгласен си?
— С други думи — да. — За първи път през тази вечер Олег го погледна в очите.
На следващия ден Ротанов помоли Елсон да уреди среща с Престов и да информира учения за своите предположения относно въздействието на ентропията върху човешкия организъм.
След продължилата дълго научна дискусия, когато изпращаше гостите, Престов задържа Ротанов на вратата.
— Макар че опасенията на Елсон имат известни основания, ето какво ще ви кажа: човекът е устроен така, че има големи резерви. И най-важното — природата е надарила всяка жива система със способността не само да се противопоставя на ентропията, но и да я побеждава, като изработва и увеличава запасите си от енергия. Тъй че не се безпокойте за Кримов. След време неговата психика ще се стабилизира. Ще се върне към нормалното си състояние, независимо от причините, предизвикали тези нарушения.
— Бих искал да знам колко време ще е нужно за това?
— Трудно ми е да кажа нещо определено. Много е индивидуално, но мисля, че за месец-два ще се оправи. Не повече.
— Е, какво пък… Ще има това време.
7.
Капитан Торсон усърдно работеше в малката си градина, където между астрите растеше зеле, а червеникавите цветове на грамофончетата причудливо обвиваха оградата. Насред лехата зрееше огромна шарена диня. През разтворените прозорци на вилата от време на време долитаха звуците на електрола и тогава Торсон се усмихваше, като си представяше съсредоточеното лице на жена си, наведена над инструмента. Той нанасяше цветен прашец върху цвят на лилия — отглеждаше нов сорт.
Съвсем скоро Торсон направи забележително откритие: почти всяка работа, в която са заети и ръцете, и главата, увлича човека. Може с часове да човъркаш повредения видеовизор или да отглеждаш нов сорт цвете — не е важно какво точно ще правиш…
Ръцете му, целите покрити с белези от рани и изгаряния, доскоро стискаха щурвала на звездолет. А самият Торсон заслужено минаваше за най-късметлията капитан във Федерацията. Но явно не може вечно да ти върви. След всяко щастливо завръщане от извънредно трудни експедиции в непознати сфери се натрупва известен сбор от нереализирани отрицателни възможности сметката расте и в резултат кариерата ти на летец приключва. За Торсон това стана по един странен и доста неочакван начин. Неочакван, защото служебното му досие правеше отлично впечатление. Той откри двойния оверсайд, който увеличаваше далечината на скока при свръх пространствения преход. И макар че теоретиците и досега не можеха да дадат никакво смислено обяснение на „оверсайда на Торсон“, той широко се използуваше в практиката. След Ротанов Торсон втори си проби път до Хидра, когато оттам започна евакуацията на останалите преселници. И най-после именно той представи пред Съвета първия доклад за срещата си с черния кораб, който вдигна толкова шум преди две години и постави началото на края на блестящата му кариера в звездния флот.
Сега Торсон отглеждаше нов сорт лилии и го правеше толкова прецизно и търпеливо, както вършеше и всичко друго.
Капитанът така се бе увлякъл в събирането на цветен прашец, че не чу шума на приближаващия електромобил.
Известно време Ротанов стоя мълчаливо, загледан в широките рамене и набръчканата, загрубяла шия на капитана. Музиката неочаквано спря и на прозореца се появи разтревоженото лице на жена на средна възраст.
Жените винаги първи усещат, когато пристигне някой с тревожни вести.
— Витос! Дошли са при теб…
Едва сега Торсон се обърна, пусна инструментите си и пристъпи към Ротанов.
Двамата се прегърнаха, както бе прието между звездни летци, когато се срещат в далечния космос.
При Торсон рядко се отбиваха приятели, може би причина за това бе необщителният му характер или местоположението на къщата му, отдалечена от обичайните пътнически трасета. Както и да е, но посещението на Ротанов разтревожи тихия дом.
Торсон настани госта на почетното място, наля му чай от сребърния самовар и постави пред него чиния с домашни сладки.
Поддал се на невинната игра, че всичко е като в отдавна отминали времена, Ротанов отпиваше чай от чинийката и леко се усмихваше. Все още не можеше да реши как да започне разговора, пък и присъствието на стопанката го смущаваше и затова не бързаше.
Торсон започна да сравнява достойнствата на сладкото от ягоди и офика, навън монотонно жужаха пчели, ухаеше на мед. Сегиз-тогиз от градината се носеше силен аромат на цветя и на него, кой знае защо, му се прииска да повярва, че е осемнадесети век, че звездите са заковани за небосвода със сребърни гвоздеи и човек няма закъде да бърза…