За щастие, а може би за съжаление, не беше така. Ротанов на два пъти тактично се опита да намекне за деловия разговор, който е скучен за жените, но напразно. Анастасия Торсон му се усмихваше очарователно, кимаше му с глава в знак на съгласие, но не напускаше поста си.
По едно време Торсон извади кесия с тютюн и фантастична лула, наподобяваща глава на дракон.
— Нима имаш истински тютюн? — ужасен попита Ротанов.
— Истински, приятелю, истински, който отдавна е забранен от асоциацията на медиците. Нали знаеш, че обичам да нарушавам законите. Е, налага се да го отглеждам като салата. Та за какво искаш да разговаряш с мен?
Ротанов с досада се изкашля и отново погледна Настася. Торсон се усмихна:
— Когато си подадох оставката, й обещах, че всичко свързано с моята работа отсега нататък ще се решава само с нейно участие. Тя е психолог, талантлив психолог, не знаеш ли, сигурно си чел нейни статии в „Бюлетин по психология“?
— Е, щом е така… — въздъхна Ротанов, — в края на краищата аз нямам тайни. Исках само да предложа на вашия мъж мястото на капитан на „Каравела“. На мен възложиха ръководството и подготовката на експедицията. А за формалностите, свързани с оставката, не се безпокойте. Съветът определи за нас режим от група А.
За миг на Ротанов му се стори, че Торсон не го е разбрал или е разбрал, но не всичко, не докрай. Защото не промени позата си. Не трепна нито един мускул на лицето му, само димът, отровен и ароматичен, продължаваше да се вие на кълба над рано оплешивялата му глава. Но нещо се бе променило на масата. Все така жужаха пчелите навън, все така упойващо ухаеха лилиите, само ръцете на Анастасия Торсон, които държаха чашката до самовара, изведнъж затрепериха и горещата вода се разля по покривката.
Тя бавно остави чашката, затвори кранчето на самовара и излезе от стаята, без да каже нито дума. А Торсон продължаваше да мълчи и Ротанов не го подканяше. Досещаше се какво става сега в душата на стария капитан, който завинаги се бе простил с работата, на която бе отдал целия си живот. Ротанов знаеше добре, че ароматът на далечните планети, както и миризмата на пластмаса в корабната кабина се врязват в паметта по-трайно от всички останали миризми.
Торсон извади лулата от устата си, дълго натъпква тютюна и я разпалва. Ротанов реши, че този древен обичай не е случаен и позволява на човек да помисли, да прикрие чувствата си, да помълчи, преди да даде важен отговор.
Двамата мълчаха. Миришеше на мед, на канела и беше толкова тихо, че се чуваше цвърченето на щурците отвъд реката в малката горичка.
— Игор, защо всъщност съм ви притрябвал? Нали в експедицията е включен Кримов, пък и доколкото ми е известно, ти също си първокласен навигатор…
И Ротанов разбра, че новините в тази отдалечена от столицата вила пристигат с невероятна бързина. И още нещо му направи впечатление: колко спокойно и точно зададе Торсон въпроса за най-важното. Не, не беше сбъркал в избора на капитан, каквото и да приказваха в Съвета.
— Прав си. И аз, и Кримов сме първокласни навигатори. Но на кораба не може да има двама капитани, затова нашата специална група не влиза в състава на корабния екипаж. Нейните задачи… — Ротанов присви рамене, — в момента дори аз се затруднявам да ги формулирам. Ще бъдат определени на място, в зависимост от обстоятелствата. Аз и моите хора няма да се бъркаме нито в твоята работа, нито в работата на екипажа. При всяко положение ще останем само пътници.
— Не мисля, че ще бъде така, но добре е, че поне обещавате. Какви са истинските задачи на експедицията? За тях много се говори, слуховете са твърде противоречиви и ако се съди по това, задачата на експедицията е поверителна, защо?
— Зададе едновременно два въпроса. Ще ти отговоря отначало на втория. Решено е задачата на експедицията да бъде поверителна, докато получим някакви резултати, защото засега те са много проблематични.
— В смисъл?
— Не сме съвсем сигурни в благополучния изход. И за да избегнем гласуването, което по всяка вероятност няма да подкрепи експедицията. Съветът реши да поеме отговорността и да ни даде пълна свобода на действие, както и режим от група А. Съгласно закона при изключителни обстоятелства той има такова право.
— Нима положението е толкова сериозно?
— Повече от сериозно.
— Излиза, че и аз нямам право да знам истинската цел на експедицията? В такъв случай веднага ще ти кажа, че не приемам предложението.
— Не се горещи, Торсон. И не забравяй, че още не си дал официално съгласието си. Едва след това ще те осведомя подробно за работата. А засега мога само да ти кажа, че става дума за черните кораби. Ако не се лъжа, ти първи ги нарече така?