— Трябва да го дадеш за подробно изследване!
— Не разполагате с необходимата апаратура. Пък и мисля, че ми е личен подарък и нямам намерение да се разделям с него.
— Твоя работа! — Дубров бесня четири-пет минути и по неговата реакция Ротанов най-после се досети: старите рани, нанесени от очите на прекрасната ренитка, не зарастваха толкова лесно. И той се усмихна.
— Престани. Ти си солиден човек, директор на институт, а крещиш като някакъв хлапак.
Дубров се канеше да засипе Ротанов с нов словесен поток, дори пое повече въздух, но неочаквано се усмихна, седна зад бюрото, повъртя между пръстите си камъка, премести го към Ротанов и спокойно попита:
— Какво ще правим по-нататък? Щом преходът се отвори специално за теб, значи гърмящите кълба по всяка вероятност нямат нищо общо с това. Май те въобще нямат никакво отношение към тази история, а временният преход е бил управляван от ренитите.
— В такъв случай те по всяко време са могли да напуснат планетата?
— И са я напуснали. Когато са намерили за необходимо. За какво им е трябвало да измислят легендата за гърмящите кълба и за това, че са попаднали в капана на времето — капанът се оказа за други, за нас двамата!
— Според мен ренитите не са ни направили нищо лошо.
— Не са ни направили ли? Разбира се. Ако не се смята, че през всичките тези години съм се занимавал дявол знае с какво! Решавал съм задача, която практически не е съществувала!
— Ето за какво се горещиш! Напразно. Задачата съществува. Преходът продължава да действува, който и да го управлява. Но сега не сме в състояние да установим на какви закони се подчинява. Още е рано. Нашата наука не е напипала дори подхода към проблема как да се управлява времето. Мъчиш се да пробиеш стената с глава. И нищо не излиза. Но нима ренитите са виновни за това? Нима са длъжни да ни помагат? Възможно е управляването на времето да им е донесло повече вреда, отколкото полза, пък и всеки трябва сам да решава проблемите си. Направо е недопустимо вмешателство отвън в ключовите въпроси на развитието на цивилизацията. И сегашните задачи ще трябва да решаваме сами. Ето за какво си ми необходим.
— Защо е толкова разнообразна групата за изследване на Черната планета? Какво отношение към нея имат проблемите за управляване на времето?
— Днес още не знаем с какво ще се сблъскаме. Задоволяваме се само с предположения и догадки. С разпокъсани и малобройни факти. Като този например…
Ротанов взе камъка, сложи го на дланта си, похлупи го и отново го откри.
— Какво следва от това? Може би, че ренитите имат някакво отношение към Черната планета? Или поне знаят за съществуването й? Инак защо този камък се появи тъкмо сега? Имам чувството, че при ренитите нищо не се случва случайно. И значи там, на Черната планета, ще се намери работа за специалист с твоя профил. И в още нещо не се съмнявам. Необходими са ми сигурни хора, изпитани в сложни и неочаквани обстоятелства. С нестандартно мислене. Това е най-важното изискване. Затова престани да дърдориш и си стягай багажа. Все едно без теб няма да тръгна оттук.
9.
Фериботът Земя — Корабостроителници намали ход и същевременно направи завой. В илюминаторите заплуваха многобройни светлинки, по които вече можеше да се отгатне корпусът на големия кораб.
Облегнал се в креслото, Ротанов тайно наблюдаваше Олег. Сънливото равнодушие постепенно изчезваше от лицето му. Ето че той се наведе напред и се залепи за илюминатора. Ротанов доволно се усмихна. Май Престов ще излезе прав. Ако съществува нещо, което може да събуди интереса на Олег, то трябва да се търси тук, в космоса.
— Такъв огромен кораб още не сме имали!
— Предпочитах да е по-малък. Този е твърде тромав. Дълго набира скорост, бавно спира, но се наложи да го приемем. Ще ми се да заменим стандартната лодка с малък кораб от типа разузнавач, маневрен и добре екипиран.
— Няма ли да е по-просто да използуваме няколко кораба?
— Нашата експедиция е своего рода разузнаване и нищо друго. Разузнаване с бой, както са казвали някога. Една ескадра е още по-неповратлива. При прехода корабите се разпръсват и трябва да се чака, докато се съберат. По голям шанс за успех има единичният кораб. Той може да се озове случайно до планетата, както стана и с твоя. Към ескадрата те ще се отнасят много по-предпазливо.
— Все пак ти допускаш разумни действия от тяхна страна…
Загледан в многобройните светлинки, Ротанов не отговори. В лъча на прожектора вече се виждаше площадката за кацане на спътника.
На другия ден след пристигането си Ротанов реши да огледа корабостроителниците. И сега стоеше в преходния шлюз, заслушан в свистенето на изтегляния от помпите въздух. Върху таблото се появи поредната цифра. Трябваше да почака още две-три минути.