В шлюзовото помещение би могла да се смести цяла бригада монтажници — дванайсет души — с всички необходими инструменти. Сега Ротанов беше сам. Положи доста усилия, за да се измъкне от придружителите си. Не искаше първото му впечатление да бъде повлияно от чужди мнения. Твърде дълго се проточи построяването на „Каравела“, твърде много бяха неуредиците, спънките… Разбира се, при работа от такъв мащаб, каквато е построяването на принципно нов кораб, винаги изникват непредвидени усложнения. Но в случая броят им надхвърляше разумните граници. Строителството изоставаше от графика с повече от два месеца и той искаше да разбере причината.
Докато помпите изсмукваха от шлюзовата камера последните остатъци въздух, Ротанов се приближи до шкафа с допълнителното оборудване, отвори го и огледа още веднъж скафандъра в огледалото.
Отдавна не беше използувал планетарен скафандър с индивидуален двигател. Само това липсваше, след като се отказа от придружителите, да вика спасители. До огледалото беше закачена инструкция. Едри светещи букви го приканваха да провери налягането, работата на регенеративните балони, херметичността на шевовете, зареждането на батериите.
Последното изречение напомняше, че при включване на двигателя трябва да се изключат магнитните смукала. Ротанов се усмихна и тръгна към вратата.
Щом в прозорчето на индикатора се появиха нулите след запетаята, автоматът деблокира вратата, тя леко изтрака и се отмести, като откри пред него черна пропаст, която не водеше за никъде.
Нито трап, нито стълба. Далеч напред в светлината на прожекторите се виждаше извита греда от титан — едно от усилващите ребра в корпуса на бъдещия кораб.
Тук-там през преплетените скелетни греди проблясваха звезди, които приличаха на сините пламъчета на плазмена заварка.
Работата за днес беше завършена. Не забеляза никакво движение.
Конструкцията наподобяваше скелет на фантастично животно. Трудно можеше да се повярва, че слабите човешки ръце са извили и монтирали титановите ребра на този гигант.
Ротанов превъзмогна студа, който го бе сковал преди последната крачка в пустотата, изключи магнитите и включи раничния двигател. Тласъкът беше лек, почти незабележим. Сякаш невидими ръце го вдигнаха за раменете и внимателно го понесоха напред. Щом промени посоката, сребристата струя на изхвърлените газове с изви като дъга зад него. Почти не усещаше собственото си движение. Струваше му се, че скелетът на кораба е оживял, и летеше към него.
Ротанов промени посоката още веднъж и се озова в огромно празно пространство, незапълнено от листовете на обшивката. Сега видя бронята на кораба като в разрез. Приличаше на баница. Пластовете се отделяха един от друг с леки нитове. Това бе едно от последните нововъведения. Идеята принадлежеше на Торсон и им костваше поне едномесечно изоставане от графика. Затова пък в случай, че бъдат засегнати от „космическа проказа“, както Торсон образно нарече действието на антипространството, ще могат да изхвърлят външните поразени листове на обшивката, без да разхерметизират корпуса…
Идеята беше добра. Може би това средство щеше да се окаже по-полезно от защитните полета. Многопластовата обшивка беше толкова дебела, че Ротанов летя покрай среза почти минута. Най-после се мярна вътрешният пласт и раничният двигател го изнесе навън.
Сега летеше с гръб към кораба. Пред него се ширна свободно празно пространство. Само далеч встрани светеше жълтеникавата светлинка на триангулачната точка. Оттук се виждаше като на длан цялото строителство. Той още веднъж премести указателя на азимута, така че да съвпадне със светлинката.
Пунктът представляваше открита площадка с лазерни инсталации. При монтаж на големи блокове мрежата от такива точки посредством лазерните лъчи помагаше на строителите точно да свържат отделните конструкции в пространството, както и прецизно да сглобят отделните блокове.
Когато наближи, Ротанов забеляза тъмната фигура на човек в скафандър, застанал на площадката. Сянката на кораба, която закриваше светлината на прожекторите, му пречеше да го разгледа добре.
Обикновено триангулачните точки бяха напълно автоматизирани и не изискваха присъствието на хора.
„Някакъв ремонт или коригиране“ — равнодушно си помисли Ротанов, направи завой над площадката и включи магнитните смукала.
Подметките му изтракаха в метала и той тутакси забрави и за своя съсед, и за мястото, на което стоеше сега. Увисналият в пространството огромен кораб поразяваше въображението със скритата си мощ. Нещата не вървяха толкова зле. Корпусът беше почти готов. Само в отделни сектори липсваха части от обшивката, които щяха да бъдат поставени след монтажа на вътрешното оборудване и механизмите.