Корабът с нещо му напомняше на бременен кит. Ротанов се усмихна на глупавото сравнение, което му хрумна, и тутакси си помисли, че не е лишено от логика. Нали „Каравела“ ще бъде носител, майка на кораба, който в случай на необходимост ще осъществи кацането на Черната планета.
Някой внимателно го докосна по рамото. Човекът в скафандъра сега стоеше до него. Светлинният филтър скриваше напълно лицето му и от това той по-скоро приличаше на робот или на кукла.
Ротанов си спомни, че преди да тръгне, и той изглеждаше така в огледалото.
Човекът му правеше някакви знаци, сякаш завърташе ключ. Сигурно го молеше да включи радиотелефона. Ротанов нарочно го изключи, за да не го разсейват разговорите между монтажниците и командите на диспечера.
„Кой ли може да е и какво ли иска?“ Ротанов щракна ключа. Непознатият глухо каза:
— Здравейте. Включихте радиотелефона на неработна честота. Но така е по-добре. Никой няма да пречи на разговора ни.
— Кой сте вие? Представете се, моля — сухо рече Ротанов.
— Грегори. Академик Грегори. На времето изложих теорията за антипространството.
Ротанов си спомни, че пред Съвета Елсон спомена за фундаменталните трудове на някой си Грегори, но какво правеше академикът тук, в корабостроителниците, и на всичко отгоре съвсем сам?
Сякаш прочел мислите му, академикът каза:
— Сигурно нашата среща ви учудва? Но присъствието ми тук не е по-странно от присъствието на който и да е член на Координационния съвет или ръководител на голям отдел на Земната федерация. Явно и ние като всички останали понякога изпитваме нужда да размишляваме в самота.
— Може би. Как ме познахте? — попита Ротанов, като тази среща все още му се струваше малко странна.
— По номера на скафандъра. Ако не бяхте изключили радиотелефона, щяхте да знаете, че диспечерите два-три пъти предупредиха бригадирите на монтажниците, че се намирате в пространството.
— Жалко, бях ги помолил да не правят това!
— Мога да ги разбера. Началството не е много желан гост на обекта.
— А вие какво правите тук? В края на краищата корабостроителницата не е място за разходка?
— Така е. Работата е там, че всички математически изчисления по проекта на този кораб са мои. При това ръководя изчислителния отдел на корабостроителницата…
— Достатъчно — рече Ротанов, — извинете. Неочакваните срещи в пространството ми действуват на нервите.
— Потърсих ви не за да водим светски разговор. Отдавна искам да срещна човек, който мисли като вас и има вашите възможности. И ето че ми се представи подходящ случай.
— Чудесно. Да започваме тогава.
— Доколкото разбирам, вълнува ви изоставането на строителството. Корабостроителницата не спазва графика.
Този път Ротанов не се учуди и не възрази. Слушаше мълчаливо и внимателно.
— Замисляли ли сте се някога, че заобикалящите ни предмети се съпротивляват на усложняването на тяхната същност? Всяко усложнение изисква по-големи разходи на енергия. Колкото е по-високо равнището на сложност, толкова по-трудно се преодолява съпротивлението. Сложните конструкции изискват постоянно подхранване с енергия отвън, просто за да бъдат поддържани в дадено състояние. Иначе се разпадат на съставните си елементи. Дори много здравите се разрушават. Натрупват се грешки в информационния код, така наречените мутации.
— Какво искате да кажете?
— Опитвам се да обясня защо корабостроителницата не си изпълни плана.
— Оригинална теория.
— Ако оставим настрана вашия сарказъм, не е толкова оригинална. Но все пак ме изслушайте. Представете си, че сложността на системата превишава необходимото минимално равнище. Ако не е всеобщата тенденция към разпадане на материята в нашия свят, тази система в края на краищата ще се справи с поставените й задачи. По-бавно от една по-опростена система, но все пак ще се справи. Съвсем друго е при реални условия.
Ротанов разбра, че разговорът за нето ще има много по-голямо значение, отколкото предполагаше в началото. Историята с корабостроителницата беше само встъпление.
— Слушам ви, слушам ви — потвърди той, без да крие пробудилото се у него любопитство.
— И това е така, защото нашата Вселена, целият наш свят като че ли е поставен в пакет от антипространство. Тези две пространства са свързани като различни полюси. Преди влиянието на човешкия фактор върху тази система изобщо не се проявяваше. Ще отбележа, че само живата материя е способна да не се подчинява на закона на ентропията и един вид като му противодействува, от простото създава по-сложно. И тъй равнището на космическата дейност на човечеството сега е такова, че равновесието е нарушено, везните се наклониха… В резултат на вашата дейност рано или късно трябваше да се появи нещо подобно на Черната планета. Между другото, как си я представяте?