Корабът напусна границите на родната Галактика, разпростряла се сега над „Каравела“ като блестяща спирала от звезди.
Картината беше твърде величествена, а празното пространство около кораба твърде всеобхватно, за да не потисне човешкото въображение. Дори опитните навигатори по междузведните трасета не издържаха на дългите дежурства пред екраните за външно наблюдение. Самотната звезда на носовите екрани само подчертаваше безкрайната пустота наоколо.
Тук нямаше нито метеорити, нито газови натрупвания. Дори частиците водород, толкова редки в междузвездното пространство извън границите на силовите полета на звездните натрупвания, станаха още по-редки.
Празното пространство изглеждаше по-плътно. То сякаш притискаше кораба с призрачните си ръце, като се опитваше да стигне през крехката черупка на неговата броня до онези, които дръзнаха да го предизвикат.
Нямаше място за човека в този свят, но въпреки всички закони на логиката корабът, построен от неговите ръце, се приближаваше към звездата, съпроводен от равномерното свистете на двигателите.
Животът на кораба протичаше гладко и еднообразно. Дежурствата не влизаха в задълженията на специалната група на Ротанов и членовете й едва издържаха уморителните месеци на пътуването. Дните на очакване им изглеждаха безкрайни…
На „Каравела“ нямаше нито театрални зали, нито спортни стадиони, нито висящи градини, толкова обичайни за пътническите лайнери по това време.
Празната черупка на корпуса, която някога бе поразила Ротанов със своите размери, се оказа препълнена. Всеки кубически метър бе взет под внимание.
Мощността на кораба, съпротивлението на защитните му полета, огневата сила на неговите далекобойни неутронни генератори — всичко се определяше от масата на горивото, от инертната студена маса, способна да се превърне в енергоблоковете в звездна плазма, захранваща корабните механизми. Именно тя, масата на горивото, която бе изпълнила резервните сектори, правеше кораба такъв, какъвто беше всъщност — посланик на Земята, който бе в състояние да отправи предизвикателство не само към билионите километри заобикаляща го пустота, но и към сюрпризите на Черната планета.
Долната палуба беше заета от хангара, където подобно на огромен снаряд в тясно оръдейно дуло се беше настанило тъпоносото двестаметрово тяло на кораба разузнавач, който можеше да кацне на всяка планета. И само на малката горна палуба бяха разположени жилищните помещения и кабините за навигация и управление.
Каютата на Ротанов се различаваше от останалите само по пулта за пряка връзка с капитанската кабина.
Беше монтиран по настояване на Торсон.
На полукръглия надуваем диван, който заобикаляше външната стена на каютата, се бяха настанили четиримата членове на неговата специална група. Самият Ротанов седеше срещу тях до малката масичка. Така му беше по-удобно да наблюдава лицата им и същевременно да води бележки в малкото си бележниче, в което имаше микрокалкулатор с кристален блок за памет, съхраняващ огромно количество информация.
— И тъй ние сме почти до целта. Събрах ви, за да обсъдим за последен път подробностите на предстоящата операция. От мига, в който навлезем в този район, могат да възникнат всякакви изненади.
Ротанов внимателно се вгледа в лицата на седналите срещу него хора, сякаш искаше да ги запомни. Олег, Елсон, Дубров и Фролов, когото включи в групата в последния момент. Беше му необходим добър механик. Разчиташе на друг, но той внезапно се разболя и бе принуден да вземе Фролов. Почти не го познаваше, избра го само по оценката на хора, на които имаше доверие, и все не можеше да си състави пълно мнение за него.
Фролов рядко се намесваше в разговорите, държеше се настрана, изолирано. Но прекрасно познаваше работата си.
— Щом се приближим до Черната планета, ако не се случи нещо, ще използуваме нашия кораб и ще опитаме да кацнем.
— По всяка вероятност атмосферата на планетата се състои от същата субстанция, от която са образувани и черните кораби. Едва ли ще успеем.
— Поне ще се убедим в това.
— Как смяташ да предадеш информацията? В такива условия нашият кораб ще бъде унищожен съвсем бързо.
— Обмислил съм и този въпрос. На кораба има специален ракетен буй, снабден с микродвигател, който благодарение на нищожната си маса може мигновено да излезе в субпространството. С една дума, касетите с нашите записи ще стигнат до Земята. Конструкторите са се погрижили.
— Благодарни сме им поне за това.
— Далеч съм от намерението да водя кораба към гибел. Но появи ли се макар и минимален шанс, ще кацнем.
— Бих искал да знам какво разбираш под думата шанс, може би радиограма от Черната планета: „Заповядайте, скъпи гости!“?