— Доколкото си спомням, ентропистиката се занимава предимно с изучаване на баланса на енергиите между две пространствени среди?
Той забеляза мярналото се за миг учудване в очите на младежа и се усмихна безгласно: „Не сме чак толкова необразовани тук.“
— Това е само един от разделите…
— Чудесно. Заемете се засега с него. Ще ви изпратя в отдела на главния енергетик.
„Оттам поне е много по-трудно да се доберете до управляващите центрове и до цялата документация.“ Ротанов все още очакваше младежът да му възрази и едва когато вратата се затвори зад него, почувствува пристъп на глухо недоволство към себе си. „Нима се превръщам в стар мърморко?“ — рече си той и се опита по-бързо да прогони тази мисъл. Храната беше съвсем изстинала и вместо да нареди да я стоплят отново, той с тайно удоволствие изсипа кулинарните шедьоври на източната кухня в сметопровода. Още веднъж отиде до бюрото и преди да изпрати в архива папката с текущата документация, измъкна от нея синята карта на диспечерската служба.
Обикновената информация идваше не по каналите за връзка, а на такива карти. Той сам въведе този ред и сега с учудване научи, че към базата се приближава неидентифициран кораб, който не отговаря на повикванията.
Впрочем подобни неща се случваха често. След големите преходи на корабите не достигаше мощност за далечна връзка. Корабът бе напуснал твърде рано обикновеното пространство и засега беше далеч. Ротанов направи справка в списъка и установи, че в този сектор на пространството няма планирани полети. Диспечерската служба с основание му беше обърнала специално внимание. Какво ли представляваше той? Още един заблуден транспортен кораб? Такъв късмет не се пада всеки ден… Ротанов погледна часовника си. Май вече можеше да научи нещо повече за него. Той не включи вътрешната връзка, реши сам да огледа странния гост.
В диспечерската дежуреше Клестов. От централния екран Ротанов разбра, че Клестов следи госта на максимално увеличение. Корабът все още беше много далеч и на екрана изглеждаше като неясно светло петно.
Ротанов тежко се отпусна на свободното кресло и зачака мълчаливо. Работата на диспечера е много сложна. Върху страничните табла непрекъснато светваха индекси на кораби, които искаха разрешение да кацнат. Заедно с насочването на следящите устройства Клестов трябваше постоянно да коригира отговорите на компютъра на космодрума и не разбираше защо се отдава такова предпочитание на този далечен и незначителен кораб.
— Двайсти, двайсти! Не разрешавам кацане. Напуснете сектора.
— На борда спешен товар! Спешен товар. Повредена помпа в левия охладител, не мога да изляза повторно!
Ротанов взе микрофона и бавно, като провлачваше думите, каза:
— Базата — до корабите. Обявявам шести сектор за напълно затворен. Всички кораби да чакат на външни орбити. Отменям всички стартове.
Тозчас в ефира настъпи тишина. Едва сега радистите и пилотите на многобройните кораби разбраха, че в базата става нещо необикновено.
— Още ли мълчи? — Ротанов остави микрофона и се обърна към Клестов.
— Да. Макар че сега е в зоната на сигурна радиовръзка.
— Виждам. Успяхте ли да установите какъв тип е корабът?
— Засега е трудно да се прецени. Прилича на крайцер за далечно разузнаване.
— Ако разузнавачът е извън регистъра, от него могат да се очакват всякакви изненади. Тези кораби само в краен случай нарушават графика на полета и маршрута.
Ротанов бе обзет от лошо предчувствие, още неясно като петното на екрана.
— Запитайте компютъра за масата на кораба. Може би ще успеем да я установим по косвени данни. Ако е необходимо, включете всички станции за външно наблюдение. Нали имат детектори за маса!
Не мина и минута и той научи масата му. Към Регос се приближаваше тежък разузнавач. Само един кораб от подобен клас можеше да се намира в този сектор на Галактиката. На Олег сигурно му се е случило нещо много сериозно, за да промени маршрута.
Предчувствието му се превърна в увереност, когато петънцето на екрана изстреля цяла верига от светли чертички и точки.
— Имаме телеграфна връзка! Отговаря, виждате ли?! — И като мърдаше с устни, Ротанов зачете съобщението: — Тук „Ленинград“. Сериозни повреди в секторите за навигация и управление. На кораба карантина трета степен…
— Трета степен… — Ротанов почувствува как кожата на скулите му се опъна. Забеляза, че и диспечерът пребледня.