Но най-много ги смая меката разсеяна светлина, която се излъчваше отвсякъде. От кабината на лодката не можеха да получат пълна представа за това явление и макар да знаеха, че тук цари вечен полумрак, едва сега, когато непосредствено бяха обгърнати от тази безкрайна сива нощ, разбраха какво е то. Имаха чувството, че планетата завинаги е спряла някъде между зазоряването и свечеряването.
От всички ъгълчета на небосвода струеше възрозова колеблива светлина и ако човек застанеше за няколко минути неподвижно, можеше да почувствува, че тази странна нощ не е лишена от своеобразно очарование. За да прогони сантименталното си чувство, Елсон запали мощен фенер и широкият му ослепителен лъч докосна синкавата стена от бодливи храсталаци. Никакво движение никакъв звук, всичко наоколо замря. Остана само светлинният сноп, чужд, предизвикателен. Стори им се, че тъмнината веднага се сгъсти около тях, промъкна се крадешком от всички страни и извън осветения конус се размърдаха хиляди невидими същества.
— Изключи го! — не издържа Олег.
— Трябва да свикнем с естественото осветление, без нужда не бива да хабим батериите — подкрепи го Ротанов. — Тук е достатъчно светло.
Няколко минути не виждаха нищо, но скоро очите им привикнаха с дрезгавината.
— Откъде идва тази светлина? Не забелязвам нито звезди, нито спътници на небето? — попита Фролов.
— Остатъчна е — обясни Елсон. — В едно затворено пространство тя не може да се разсее или да излезе извън него, всяко излъчване, в това число и топлинното, остава в гравитационния купол, тук е горещо, въпреки че звездата почти не грее.
Воят откъм храсталаците се поднови. Но те вече бяха посвикнали с него. Всички се бяха събрали в плътен кръг и както преди стискаха оръжието. Най-неочаквано Фролов отиде до лодката, вдигна капака на кабината и хвърли бластера си на седалката.
— Започнем ли да стреляме, дълго няма да издържим. Според мен нямаше смисъл да кацаме само за да стоим ей тъй, с пръст на предпазителя.
— Интересно какво ли ще направиш, ако изскочи някоя арктурска Кика. Знаеш ли какво се крие там в храсталаците?
— Той не е бил на Арктур и затова предпочита ролята на бифтек.
Всички се засмяха и това поразведри обстановката. Хората се раздвижиха, свалиха оръжието. Дубров подкрепи Фролов.
— Всъщност той е прав. Трябва да бъдем по-внимателни с оръжието.
— Ако тук има хора, трябва да ги търсим по крайбрежието. Морето е някъде тук. Съвсем близо.
— Още ли се надяваш? — учудено го попита Олег.
Ротанов вдигна рамене.
— Много добре знам какви странни форми понякога приемат животът и разумът включително. Фактът, че не сме видели градове и не сме засекли радиопредавания все още нищо не означава.
Предстоеше им да изминат около петстотин метра и да пресекат тясна ивица храсталаци. Шубраците им изглеждаха враждебни със своята неизвестност, а това, че лодката беше наблизо, им създаваше илюзията за защита.
— Да бяхме изчакали да съмне? — внимателно предложи Елсон. Но тозчас си спомни: — Ах да, тук няма зазоряване.
— Е, някакво развиделяване все пак има — възрази Ротанов. — Когато планетата обърне към Епсилон страната, на която сме ние, ще стане по-светло.
— От тази недогоряла свещ ли? — не повярва Фролов.
— Не само от нея. Гравитационните полета събират светлината към центъра, небето откъм Епсилон е значително по-светло.
Един след друг, във верига, те бавно крачеха към морето. Ротанов не запали фенера дори тогава, когато сред шубраците се откри широка пътечка, по която свободно можеха да се движат по двама. Само спря, дълго и внимателно опипва пясъка, сякаш проверяваше дали може да се върви по него.
— Какво откри там?
— Нищо освен този път. Странен е, нали? Не прилича на животинска пътека, няма следи, пък и не виждам счупени клончета, сякаш е прокаран специално за да се стига по-удобно до морето.
— Според мен грешиш. Такива просеки понякога се получават съвсем случайно, от честите ветрове например, които духат в една посока.
— Може и така да е. — Ротанов се изправи и изсипа пясъка от дланта си.
След около двеста метра храсталаците свършиха и те се озоваха на тясна плажна ивица. Дълго слушаха как шумоли прибоят, когато се втурва върху пясъка, после Елсон разочаровано каза:
— Дори шумът на вълните тук е необичаен, прибоят не кипи, не клокочи както на Земята, а съска. И все пак това море е красиво по своему.
Никой не възрази. Всички гледаха как над водата до самия хоризонт се сгъстява сребристата лека сутрешна мъгла; прииждайки към брега, вълните пламваха със синкава електрическа светлина, но това не бяха живите светлици, приличащи на звезди, каквито има само в земното море. Водата излъчваше някаква студена светлина. Фролов пръв направи крачка към прибоя и подложи обувката си на връхлитащата вълна. Водата изхлипа като жива, прехвърли крака му и се отдръпна.