Селището на бореите се гушеше в море от огромни черни треви. Върховете им понякога се издигаха високо над колибите и шумолящите им нежни листа образуваха над тях плътен непроницаем купол. По цели дни и нощи, които тук почти не се различаваха, Ротанов слушаше еднообразния шепот на листака, който напомняше шума на морски прибой.
Щом се почувствува по-добре, той започна често да напуска колибата, за да се запознае със селището. Навсякъде го следваха двама мълчаливи пазачи. Явно новата му роля на годеник изискваше специално внимание към неговата особа, тъй като останалите членове на екипажа се движеха свободно из селището и можеха да ходят където пожелаят. Отначало гледаше с неприязън телохранителите си, но скоро свикна с тях и престана да обръща внимание на тези мрачни хора които се сменяха на всеки шест часа и не искаха да отговорят на нито един негов въпрос… Впрочем сякаш беше наложено някакво табу и никой от селището не проявяваше желание да разговаря с него — щом се приближеше до някого, той веднага изчезваше; така се държаха всички освен жреца…
След като се нахрани — обедът му се състоеше от месо, обилно полято със сос от ароматни треви, — Ротанов излезе от колибата и тръгна да търси жреца.
Повечето мъже по това време бяха на лов или риболов, в селцето бяха останали само жени и деца. Когато се приближи до тях, те мигновено се разбягаха. С останалите членове на екипажа се държаха по друг начин и той доста се дразнеше от „специалното си положение“. Насред селището между две колиби съгледа странен дървен подиум. Вчера го нямаше. Отиде при него, за да разбере какво представлява. Подиумът се оказа огромна маса. Бяха махнали предните стени на двете колиби и масата сега се простираше от едната до другата колиба, като преграждаше цялата улица. Приготовленията за сватбата бяха приключили. Оставаха само два дни, а той и досега не знаеше какво означава обрядът „отвличане на булката“ и каква ще бъде неговата роля в тази история… От деня на пристигането не го напускаше чувството, че участвува в театрално представление. За това допринасяха многобройните условности и обряди, които съпровождаха всяка стъпка на бореите, може би съществуваше и някакъв друг фактор, който той не успя да открие. Ротанов мина покрай масата, надникна в колибата и видя жреца. Той единствен не се криеше от него и макар и неохотно, все пак беше любезен, докато Ротанов не почнеше да задава безконечните си въпроси. Жрецът вдигна глава. Набразденото му от бръчки и белези лице бе дълбоко замислено, почти тъжно.
Ротанов влезе и мълчаливо седна до него, като премести към себе си тежката гравирана чаша, но тя се оказа празна, както и онази, поставена пред жреца.
— Ще бъдат напълнени след два изгрева. В деня на твоята сватба.
— Защо не разрешаваш да поговоря с „Онази, която крие лицето си“? Нали ми е годеница?
— Законът е такъв. Ще приказвате след сватбата, ако остане време. Често пъти не се връщат от храма.
— Непрекъснато ме плашиш.
— Каква полза имам да те плаша? Нима не знам, че онези, които долитат на огнени колесници, от нищо не се страхуват? Но има неща, които никой не може да разбере: след раждането следва смърт, след сватбата — раздяла, човешкият живот тук е кратък.
— Да, ти си философ. Но що се отнася до неизбежността и предопределеността, до налагането на чужда воля, случвало ми се е да се сблъсквам с тях. Известно ли ти е какво е смелост? Ами приятелство?
Жрецът кимна.
— Странен разговор водим ние двамата. Да, знам какво е и смелост, и приятелство и затова се опитвам да си обясня какво чакате? Хората, които те пазят, не са толкова бдителни, а нощите са тъмни, никой не е докосвал вашата колесница. Защо не си отивате, нима нямате друга работа?
— Явно много пречим на някого тук. Може би на теб, жрецо? Мълчиш? Но ние няма да си тръгнем, преди да разберем защо отвличат булките. Какво става после с тях и защо е толкова кратък животът на бореите?
— След два изгрева е сватбата. — Жрецът се изправи. — Тогава ще научиш. Помисли добре върху това, което ти казах. — И вече с гръб към Ротанов той неочаквано изрече много тихо, в скоропоговорка: — Аз съм само слуга на богинята, не аз измислям законите, обикновеният човек не може да промени предопределеното, но вие, хората, летящи на огнени колесници, можете много. Аз ще ти покажа пътя.