Ако се съдеше по тишината, която цареше в селото, не го бяха забелязали. Сега щяха да му помогнат добрата зрителна памет и дългите разходки наоколо, благодарение на които той можеше да си състави точна и подробна карта не само на селото, но и на близките околности. Сега лесно щеше да я допълни с плана, начертан от жреца.
Ротанов се измъкна от селцето и бавно се заизкачва по теснината, като внимаваше да не излиза от гъстите крайпътни храсталаци. Бледорозова мъгла забулваше целия хоризонт и не можеше да се ориентира накъде е изток и накъде — запад. Той заобиколи площадката, на която преди две седмици, спасявайки живота на неизвестния воин, се хвърли срещу разярения дрон, и навлезе в тясната клисура, в чийто край на плана имаше кръстче — неизвестната цел на неговото пътешествие. Отвсякъде го обграждаха отвесни скали. Шубраците оредяха и почти изчезнаха. Ставаше все по-трудно да се приближава скришом. Ала сега това не бе толкова важно, селото остана далеч назад. Мястото, отбелязано на плана, трябваше да е някъде тук, но той не виждаше нищо освен храсталаци и стръмни скали. Едва забележимата пътечка стигаше до камънака и свършваше там. Ротанов се спря в недоумение. Очакваше капан, засада, но не и измама. Имаше нещо съмнително в тая работа. Ами ако се е заблудил и е объркал теснината? Затвори очи. Паметта му като снимка освети белите линии на чертежа. Не, нямаше грешка, кръстчето бе именно тук, на тази стена. Той протегна ръка и я плъзна по грапавата повърхност на скалата и изведнъж по-надолу, там, където ниските гъсталаци скриваха камъните, напипа празнина.
Дупката се оказа тясна и неудобна, явно не бе съобразена с неговите размери. За щастие не му се наложи дълго да се провира през тази цепнатина, която водеше към неизвестното. След няколко метра проходът свърна встрани и пред него заблещука жълтеникава мъждива светлина.
Ротанов внимателно се приближи до отвора и надзърна във вътрешността на пещерата. Всъщност това не беше пещера. Гладките стени на просторното помещение говореха за неговия изкуствен произход. Насред изсечената в скалата стая имаше маса, зад която седеше някой. Ниският свод на прохода пречеше на Ротанов да вдигне глава и той не виждаше неговото лице. Затова пък добре виждаше масата. Върху нея бяха поставени дебели връзки листа от рот и някакви инструменти с неизвестно предназначение. Там имаше шлифовано кристално кълбо, стегнато в бронзови скоби, странен ритмично потракващ механизъм в прозрачен корпус, сфера с нанесени върху нея неразбираеми знаци. Ръцете на непознатия бързо се местеха, като нареждаха припряно върху масата дребни предмети, може би зарове за някаква игра или едри зърна от непознато растение. Човекът неочаквано се наведе и втренчено погледна към мястото, където беше той. Ротанов трепна, почти физически усети този поглед и едва сега позна жената, която седеше до масата. Чертите на лицето й се бяха врязали в паметта му, докато беше болен.
— Нима в твоята страна е прието гостът да лежи на прага?
— Не. Но пропуснаха да ми кажат, че тук ме чакат.
Ротанов скочи в пещерата и се огледа. Някъде отгоре нахлуваше прохладен въздух. Жълтите светещи плодове, окачени по стените, пръскаха мека равномерна светлина, тясно легло, покрито с кожа, огнище с комплект кухненски съдове — не липсваше като че ли нищо, за да преживее един човек продължително време тук. Но Ротанов не обичаше да се доверява на първото си впечатление. Съдовете бяха съвсем нови, още не бяха потъмнели, в огнището не се виждаха сажди, а кожата изглеждаше прекалено пухкава, прекалено гладка. Стилизация, която добре и старателно имитираше бронзовия век. Интересно как разбра, че е дошъл. Беше сигурен, че пропълзя последните няколко метра съвсем безшумно.
— Не ти ли харесва моето жилище?
— Защо, изглежда доста рационално.
Пред огнището имаше пейка, Ротанов я премести до масата и седна, без да чака покана.
— Това е само скривалище. За всеки случай. Не живея тук, за него знаем само аз и баща ми.
— Не си ли дъщеря на жреца?
— Той ми е баща, но аз не съм негова дъщеря.
— Какво искаш да кажеш?
— Смята ме за своя дъщеря. Но не е така.
— Значи те е осиновил?
— Не разбирам какво означава тази дума.