— Е, добре. Да оставим това… По-добре да поговорим за утрешната сватба. Не познавам местните закони и искам да бъда сигурен, че си дала доброволно съгласието си за този обряд. Кажи ми още какво означава това отвличане на булката?
— Наведнъж толкова въпроси… Не мога всичко да ти обясня, но утре сам ще разбереш много неща. В обичаите на бореите се крие дълбок смисъл, те са… Как да ти го обясня по-добре, та да го разбере твоят механичен слуга, който превежда думите ми на твоя език… Ти се изрази така за това помещение.
— Рационални ли?
— Да. Но не всички. Има закони и правила, които са съвсем неразбираеми за чужденеца. В деня, когато победи дрона, аз бях съвсем объркана. Като царица на празника бях длъжна да избера за свой годеник победителя, такъв е законът. Но победител трябваше да бъде Рет. Не го обичам. Той ме преследваше непрекъснато, докато най-после постигна своето. Нагласи всичко така, че за царица на празника да изберат мен… а онази, на която се падне този жребий, не живее дълго. Рет е син на вожда и има много роднини. Баща ми направи опит да им попречи, но нищо не излезе. Рет се заканваше, че ще стане така, ако не се съглася да се оженя за него, и както виждаш, удържа думата си. В последния си ден трябваше да се превърна в играчка на човека, когото ненавиждам. Но неочаквано се намеси ти. Това бе като дар на боговете, като съдба.
Очите й блестяха като огромни сини звезди и Ротанов почувствува странно вълнение. Като омагьосан ловеше всяка нейна дума, всеки звук на гласа й… До него изведнъж достигна смисълът на фразата: „Онази, на която се падне този жребий, не живее дълго…“
— Нощта е къса, разполагаме с малко време. Трябва да ти обясня как да се държиш в храма на Юстара. Ти не познаваш нашите обичаи и не си длъжен да се съгласяваш, никой няма да те упрекне.
— Да се съгласявам за какво?
— Не си длъжен да останеш с мен след сватбата. Много лесно е да откажеш. Когато жрецът разчупи наполовина свещения плод тана, хвърли своята половина в извора, щом поискаш, можеш да си избереш друго момиче. Онова, което ще ти харесва.
— Мога ли поне да науча името на годеницата си?
— Преди да стана жрица на богинята Юстара, ме наричаха Елна.
— Ами ако не откажа, Елна, тогава какво ще стане?
— Не се шегувай, Ротанов. Трябва да откажеш.
— Позволи ми да помисля поне до утре.
— Дори не подозираш колко е опасно, не знаеш какво те очаква в бъдеще. Това ще донесе нещастие преди всичко на теб.
Тя не би могла да намери по-убедителни думи, за да го накара да вземе окончателно решение.
4.
Разговорът завърши бързо. Прекалено бързо. През цялото време тя се боеше от нещо или очакваше някого. „Онази, която крие лицето си“… Не току-тъй го крие. Днес Ротанов най-после почувствува, че е съвсем близо до разгадаването на някаква важна тайна…
Щом се провря през тесния процеп, който съединяваше втория изход на пещерата с непознат за него ръкав на теснината, той спря и се ослуша. „Не се връщай по стария път, някой може да те причака, ще ти покажа друг изход“ — каза му тя и ето че сега стоеше сам на едва забележима пътечка. Пълзящите сумрачни сенки отново го заобиколиха отвсякъде. „Твърде дълъг е този изгрев“ — помисли си той. Или може би залез? По-скоро залез, нали този свят няма бъдеще. Всичко ще свърши в гравитационния колапс, а той означава смърт за всичко живо, за всичко, което съществува, дори за неживата материя… може би сегашното състояние на неустойчиво равновесие ще се задържи хиляди години, а може и само десет, невъзможно е да се предскаже, тъй като не са известни причините, които поддържат този спрян от някого космически взрив… За това са били нужни сили и енергия, за които човечеството днес не смее и да мечтае, не е шега работа да се спре гравитационният колапс на една звезда… Нима се е намерил ум способен да го осъществи? Или са свидетели на поредния природен феномен, който засега няма обяснение? Бронзов ли е този век? Да, възможно е, само че са твърде много абсурдните неща, противоречията. Днес се убеди окончателно в едно: „Онази, която крие лицето си“ не принадлежеше към племето на бореите. Доведената дъщеря на жреца се владееше прекрасно, тя добре се бе научила да скрива своите знания и мисли. Сигурно за бореите това беше достатъчно, но в едва забележимите нюанси на нейното поведение, в начина й на построяване на фразата той почувствува интелект, равен поне на неговия.
Коя беше тя? Трябваше незабавно да разузнае, да разбере има ли тук други страни и народи. Дори да изразходват целия запас от активно вещество на генераторите на лодката, дори без нея, като използуват местните средства за придвижване, налагаше се да извършат щателно разузнаване, защото повече не биваше да чакат. Елсон не можеше да прецени до каква степен е забавено времето в този абсурден свят и доколко се различава то от външното време. Не е изключено да са изтекли всички контролни срокове, възможно е Торсон отдавна да е върнал „Каравела“ в базата, да е вдигнал тревога и сега насам да бърза целият резервен флот на Федерацията. А те както и преди не са готови за решителни действия — само предположения… „Нищо — успокои се той, — утрешната сватба ще изясни много неща. Не напразно всички я чакат, чакат я и се страхуват. И ние ще видим от кого толкова се страхуват… Може би ще успеем да спечелим приятелството на бореите, пък и той никога няма да научи тайната на «Онази, която крие лицето си», ако не доведе обряда до край. Бореите може да се окажат добри водачи, те почти не познават загадките на своя странен свят, но сигурно добре познават местността. С тяхна помощ ще намерим онези, които управляват тази планета и въвеждат в нея безсмислени и жестоки закони.“ Ротанов слушаше обичайното шумолене на нощните храсталаци на Ена и крясъците на кукувиците, които от време на време разкъсваха тишината, когато му се стори, че долавя някакъв странен звук, сякаш под нечий невнимателен крак се бе търколил камък по склона… Всъщност камъкът може да се е търколил и от само себе си. Ротанов тръгна по пътеката, като внимаваше да не излиза на открито, заобикаляше голите места и по-дълго се задържаше в скалните теснини, изровени от буйните някога, а сега завинаги пресъхнали потоци. Само това липсваше, да го открият. Колко ли от свещените забрани на племето беше нарушил, откакто напусна колибата и се срещна с „Онази, която крие лицето си“?