И така нататък.
— Е, к’во сега, да те моля ли да слезеш в мазето? — каза изнервено униформеният, сякаш това беше последното нещо, което някой с всичкия си би се сетил да направи.
Дърк кимна сдържано и изкачи стъпалата към входната врата, която беше леко открехната. Разтърси глава и напрегна рамене в опит да прогони вибрациите в мозъка си.
Влезе.
Преддверието говореше за богатство, което е споходило човек с изкован в студентските години вкус. Подът беше от изподрано, дебело лакирано дюшеме, стените — бели, с окачени по тях гръцки килими, определено скъпи гръцки килими. Дърк беше готов да се обзаложи (макар и не да си плати), че при едно по-старателно претърсване на къщата сигурно щяха да излязат наяве, наред с останалите тъмни тайни, поне петстотин акции на „Бритиш телеком“ и колекция от плочите на Дилън до „Блъд он тракс“.
В преддверието стоеше трети полицай. Изглеждаше ужасно млад и се беше облегнал леко на стената с втренчен в пода поглед и притиснат до стомаха шлем. Лицето му беше бледо и унило. Той погледна с безразличие към Дърк и бегло кимна с глава по посока на стълбите към подземието.
Оттам гърмеше повтарящото се:
Дърк потрепери от гнева, който вилнееше из душата му и си търсеше нещо за удряне или за душене. Искаше му се веднага да отрече, че всичко се е случило по негова вина, но докато някой не се опиташе да му го припише, не можеше да стори нищо.
— От колко време сте тук? — попита лаконично той.
Младият полицай си наложи да се съвземе, за да му отговори.
— Пристигнахме преди около половин час — отвърна той прегракнало. — Шибана сутрин. Търчим като изоглавени…
— Хич не ми приказвай — подхвърли абсолютно безсмислено Дърк и се хвърли по стъпалата.
В подножието на стъпалата се отваряше тесен коридор. Голямата врата в другия му край зееше, увиснала на пантите си. Отвъд нея се виждаше огромна двойна стая. Дърк тъкмо се канеше да влезе, когато мъжка фигура препречи прага.
— Гадно ми е, че ми се падна случай, в който си забъркан точно ти — каза фигурата. — Адски ми е гадно. Светни ме сега какъв точно пръст имаш във всичко това, та да знам кое точно ми е гадно.
Дърк впери изненадан поглед в спретнатото, слабо лице на мъжа.
— Джилкс? — произнесе той.
— Недей да ми се пулиш насреща като стреснат… Как им беше името на тия, дето не са тюлени? Дето са по-гадни от тюлените. Едни такива боровинкови на цвят… Дугонги4. Недей да ми се пулиш насреща като изплашен дугонг. Защо този… — Джилкс посочи към стаята зад гърба си, — защо този… мъж там е записал твоето име и телефонен номер върху плик, пълен с пари?
— Колко п… — започна Дърк, — колко поразително е, че те виждам тук, Джилкс! Какво правиш толкова далеч от Фенс? Бас ловя, че тук ти се вижда доста влажничко.
— Триста лири — процеди Джилкс. — Защо питаш?
— Може би все пак ще ми позволиш да поговоря с клиента си — подхвърли Дърк.
— С клиента, а? — произнесе мрачно Джилкс. — Да. Добре. Защо пък да не си поговориш? Ще ми е интересно да чуя какво ще му кажеш. — Той се отдръпна тромаво и подкани Дърк с широк жест.
Дърк събра мислите си и влезе в стаята в състояние на върховно самообладание, което успя да запази за не повече от секунда.
В по-голямата си част клиентът му седеше спокойно в удобен фотьойл пред хайфи-уредбата. Фотьойлът беше поставен в оптималния фокус за слушане — на разстояние от колоните два пъти по-голямо от това между самите колони, което според общото мнение е най-подходящо за възприемане на стереосигнала.
Общо взето, изглеждаше напълно непринуден и спокоен, с кръстосани крака и недопита чаша кафе на масичката до фотьойла. Главата му обаче беше закрепена по най-обезсърчаващ начин точно в средата на въртящата се грамофонна плоча, като рамото с иглата периодично се блъскаше във врата му и попадаше в една и съща бразда на плочата. Главата се завърташе един път на всеки 1,8 секунди, за да хвърли на Дърк укорителен поглед, който сякаш казваше: „Видя ли сега какво стана, като не идваш навреме, хем те помолих!“, след което се завърташе към едната стена, към другата, към третата и отново към Дърк с още по-голям укор.
4
Морски бозайник с масивно тяло, обитаващ малайзийското крайбрежие на Индийския океан. — Б.пр.