Не личеше да има някаква обща идея или замисъл при изрязването. Освен няколкото лъскави германски коли и рекламата на странен сутиен имаше още и зле изрязана снимка на сладкиш с плодове, част от реклама на застраховка живот, както и някои други случайни изрезки, които свидетелствуваха за тъпо, овчо безразличие както към всякакъв възможен замисъл при подбора им, така и към въздействието, което биха могли да постигнат.
Виещият се по пода маркуч се скриваше зад възстар, придърпан пред телевизора фотьойл.
Заекът буйствуваше. Отблясъците от неговите буйства играеха по протритите ръбове на фотьойла. Бъгс се опитваше да овладее управлението на някакъв пикиращ към земята самолет. Внезапно забеляза някакъв бутон с надпис „автопилот“ и го натисна. Отвори се шкаф и от него излезе пилот робот, който хвърли един поглед на положението и припадна. Самолетът продължи да пада, но за късмет горивото му свърши, преди да е достигнал земята, и заекът отърва кожата.
Дърк виждаше и нечие теме.
Косата, покриваща това теме, беше тъмна, сплъстена и мазна. След момент на мъчително дълго изчакване Дърк пристъпи бавно в стаята, за да види какво имаше под косата. Облекчението му при откритието, след като вече беше заобиколил стола, че главата с коса в крайна сметка се крепеше върху живо човешко тяло, беше донякъде охладено от вида на тялото, върху което се крепеше тя.
Във фотьойла се беше свило момче.
То беше на около тринадесет-четиринадесет години и макар да не изглеждаше видимо увредено в чисто физическия смисъл на думата, определено не беше добре. Косата му провисваше от главата му, главата му провисваше между раменете му, а тялото му лежеше някак си скупчено и нагънато, сякаш беше захвърлено тук от прозореца на преминаващ влак. Непретенциозното му облекло се състоеше от евтино кожено яке и спален чувал.
Дърк не сваляше поглед от него.
Кое ли беше? Какво правеше някакво си момче тук, пред този телевизор, в тази къща, в която преди малко бяха обезглавили човек? Дали знаеше какво се е случило? Знаеше ли Джилкс за това хлапе? Дали Джилкс изобщо си беше направил труда да се качи дотук? Все пак за зает полицай, натоварен с нагло самоубийство, изкачването на няколко стълбища не беше шега работа.
Дърк не беше свикнал да не прави толкова никакво впечатление. Заради едната сигурност провери дали все още беше с огромното си кожено манто и с абсурдната си огненочервена шапка и дали наистина се очертаваше драматично на фона на светлината, идеща от зеещата врата.
За миг се почувствува обидно пренебрегнат и отрони едно „ъ-ъ…“, което трябваше да мине за нещо като самопредставяне, но не успя да привлече вниманието на момчето. Хлапето напълно преднамерено и злонамерено зяпаше в телевизора. Намръщи се. Стаята според Дърк започна да се изпълва с някакво паронаситено напрежение, някакво трудноопределимо и съскащо нагнетяване на цялостната атмосфера, на което той не знаеше как да реагира. То ставаше все по-наситено и завърши с рязко прищракване, което накара Дърк да подскочи.
Момчето се разгъна бавно като дебела, ленива змия, провеси се над срещуположната странична облегалка на фотьойла и се зае с някакви невидими действия, които явно включваха, както осъзна в този момент Дърк, приготовлението на нещо с кипната в електрически чайник вода. Когато се нагъна обратно в предишната си поза, момчето вече стискаше пластмасова купичка в дясната си ръка, от която започна да набожда някакви дълги, димящи, виещи се неща и да ги пъха в устата си.
Заекът вече беше приключил с дивотиите си и беше отстъпил място на някакъв ухилен комедиант, който убеждаваше зрителите да си купят специална светла бира, чиито единствени достойнства по всяка вероятност се изчерпваха с тъпите му навивки.
Дърк усети, че е настъпил моментът да направи малко по-силно впечатление на новия си познат. Той прекрачи в зрителния обхват на момчето.
— Хлапе — каза Дърк с тон, който се надяваше да прозвучи твърдо и учтиво, но в никакъв случай покровителствено, разнежено или левашки, — искам да зная кой…
В този момент той загуби нишката на мисълта си поради гледката, която се откриваше от новото му местоположение. От другата страна на фотьойла имаше огромен преполовен кашон с пакети полуготово китайско фиде, огромен преполовен кашон с шоколадови десерти „Марс“ и преполовен палет газирани напитки в кутийки, разположени около края на зеления маркуч. Зеленият маркуч завършваше с пластмасово кранче и явно служеше за пълнене на чайника.