Дърк се канеше да попита момчето чие е, но от ъгъла, под който го виждаше в момента, семейната прилика беше неоспорима. То без съмнение беше син на долуобезглавения Джефри Енсти. Може би поведението му беше просто начин да се справи с шока. Или може би все още не беше научило за случилото се. А може пък самото то да…
Дърк не си позволи дори да довърши мисълта.
Всъщност, както установи, надали изобщо можеше да си позволи каквато и да е мисъл, тъй като в момента от екрана на гърмящия телевизор някаква компания за производство на зъбна паста натрапчиво се опитваше да го разтревожи дълбоко за някои от нещата, които се случвали в устата му.
— Добре — каза Дърк. — Не искам да те тревожа точно в този труден и така тежък за тебе момент, но искам да зная дали всъщност осъзнаваш, че това е труден и така тежък момент за тебе.
Нищо.
Добре, помисли си Дърк, тъкмо сега е времето за оправдано по-твърд подход. Той се облегна на стената и напъха ръце в джобовете на панталона си с отработен добре-щом-предпочиташ-така жест, заби няколкосекунден мрачен поглед в пода, след това вдигна глава и го стовари право между очите на момчето.
— Виж, хлапе, трябва да ти кажа нещо — обясни накратко Дърк. — Баща ти е мъртъв.
Това сигурно щеше да свърши работа, ако в този момент не беше започнала една много популярна дълга реклама. Според Дърк тя явно беше недостижим връх в жанра.
Началните кадри показваха как ангелът Луцифер е изхвърлен от рая в адската бездна и как там пада в огнено езеро и се пече до пристигането на някакъв дявол, който му подхвърля пенеща се газирана напитка с надпис „sHades“7. Луцифер я взема и я опитва. След това жадно излоква съдържанието на кутийката, обръща се към камерата, слага си някакви слънчеви очила с дизайн на порше, казва: „Е на тв’а му викам аз адски печено!“, и се изляга отново на припек сред купищата нажежени до бяло въглени.
В този момент един невъзможно дълбок и дрезгав американски глас, който действително звучи като излязъл от ада или поне от някоя подземна кръчма в Сохо, където се готви да се върне веднага щом се освободи, за да се маринова отново за следващото излъчване, казва: „sHades. Адска напитка…“, а кутийката се извърта така, че началното „s“ се скрива и се чете само „Hades“.
Според Дърк теологията беше поомесена, но какво означаваше някаква нищожна допълнителна капчица дезинформация в този бучащ порой?
След това Луцифер се озъбваше доволно и казваше: „Наистина си паднах по това нещо…“, и за всеки случай, т.е. ако мисълта на зрителя е блокирана до безсъзнателност, се повтаряше изхвърлянето на Луцифер от рая, за да се подчертае думата „паднах“.
Вниманието на момчето беше изцяло погълнато от рекламата.
Дърк се изпречи пред екрана.
— Слушай сега — подхвана отново той.
Момчето изкриви врат, за да вижда екрана зад Дърк. За да успее в това си начинание, без да престава да тъпче в устата си димящото фиде, наложи му се да пренагъне крайниците си във фотьойла.
— Слушай — настойчиво продължи Дърк.
Дърк усети надвисналата сериозна заплаха за загуба на контрол над положението. Не ставаше въпрос за това, че момчето просто зяпаше телевизия, а за това, че за него нищо друго в този свят не притежаваше някакъв смисъл или самостоятелно съществуване. Дърк не представляваше нищо повече от безличен предмет пред телевизионния екран. Момчето явно не му се ядосваше, а просто се опитваше да гледа покрай него.
— Виж сега, дали можем да изключим това чудо за малко? — предложи Дърк, като се опита да прикрие раздразнението си.
Момчето не отговори. Като че ли раменете му леко се напрегнаха, а може би просто беше свиване на рамене? Дърк се обърна и се зае да намери бутона за изключване на телевизора. Изглежда, единственият замисъл в дизайна на контролния панел беше да се предотврати възможното изключване — там нямаше, нито един бутон с надпис „вкл.“ или „изкл.“. Най-накрая Дърк просто издърпа щепсела от контакта в стената и се обърна към момчето, което в същия миг строши носа му.
Дърк усети как хрущялът на носа му изпращя под жестокия удар с чело на момчето, докато двамата се стоварваха тежко върху телевизора, но звукът на трошащи се кости и звукът от собствения му болезнен вик при счупването бяха напълно заглушени от бесния вой и писъци, изригващи от гърлото на момчето. Дърк направи някакъв отчаян опит да се предпази от яростта на стремителното нападение, но момчето вече беше върху него. То заби лакътя си в окото му, а коленете му се забиха последователно в гръдния кош, в челюстта и накрая във вече потрошения нос на Дърк, докато лазеше върху него в стремежа си да напъха отново щепсела. След това пак се нагъна удобно във фотьойла и впери мрачен, все още трескав поглед в появилата се картина.
7
Игра на думи: „shades“ означава „сенки, прохлада“, а Hades (Хадес) е богът на подземното царство на сенките. — Б.пр.