— Можеше да изчакаш поне до новините — произнесе безизразно момчето.
Дърк го изгледа изумено. Седна на пода с прибрани колене и притисна кървящия си нос с длани, като не откъсваше втрещения си поглед от чудовищно безчувственото създание.
— Гнф… фграх… мгъх! — опита се да протестира той, но после се отказа и се зае да изследва пораженията по носа си.
Пречупеното хрущеше гадно между пръстите му, а самият му нос внезапно беше придобил ужасяващо непозната форма. Дърк измъкна от джоба си кърпа и я притисна към лицето си. Кръвта бързо я попи и протече през нея. Дърк се изправи с олюляване, отблъсна с жест въображаемите предложения за помощ и се затътри към възтясната баня. Там откачи с ярост маркуча от канелката на чешмата, откри хавлия, намокри я със студена вода и я притисна към лицето си за минута-две, докато кръвта постепенно спря да тече. Погледна се в огледалото. Носът му пресичаше лицето под определено остър ъгъл. Опита се храбро да го върне на място, но не прекалено храбро. Болката беше ужасна и той се задоволи да го наложи за още малко със студената кърпа, докато проклинаше тихо. Задържа се още минута-две, облегнат на мивката и задъхан, като яростно повтаряше срещу огледалото: „Така значи!“ Получаваше се нещо като „Дага дбнаджи!“, което не звучеше особено авторитетно. Когато се почувствува достатъчно укрепнал или поне дотолкова укрепнал, че да се справи с непосредственото предстояще, той се извърна и влезе отново в бърлогата на звяра. Звярът кротко поглъщаше реклами за някои от възбуждащите и стимулиращи телевизионни шоу-игри, с които вечерта дебнеше обръгналия на всичко зрител, и дори не си направи труда да вдигне поглед при влизането на Дърк. Дърк пристъпи твърдо към прозореца и рязко дръпна завесите встрани с плахата надежда, че звярът може би ще се сгърчи с писък при прякото попадение на дневната светлина, но единственият резултат беше лекото смръщване. Тъмна сянка пробяга по прозореца, но под този ъгъл Дърк не можеше да види какво я беше хвърлило.
Извърна се и застана очи в очи с момчето звяр. По телевизията започваха обедните новини и то изглеждаше донякъде по-общително и по-малко погълнато от света отвъд проблясващия цветен правоъгълник. Вдигна кисел и морен поглед към Дърк.
— Иквоискашсеа? — отрони звярът.
— Кадах ди кагво идкаб — обясни вбесено, но безпомощно Дърк. — Идкаб… бо дяволиде… поднаваб дова лидзе!
Вниманието на Дърк се оказа внезапно привлечено от телевизионния екран, на който показваха по-нова фотография на изчезналото момиче от гишето за чекиране.
— Квопраиштука? — попита момчето.
— Боде бой! — каза Дърк, приседна на страничната облегалка на фотьойла и приближи лице към екрана. Тя явно беше правена около година преди момичето да научи за съществуването на гланца за устни. Имаше къдрава коса и престорено нахакан поглед.
— Койсти? Квостава? — не се примиряваше момчето.
— Дадваряй дзи удада и гледай — скастри го Дърк. — Обидваб де да джуя деждо.
Новинарят каза, че полицията изпаднала в недоумение от отсъствието на каквато и да е следа от Дженис Смит на мястото на инцидента. Според обясненията все пак си имало някакви разумни граници в броя на претърсванията на една и съща сграда и полицията молела, ако някой разполага със сведения за лицето, да се обади на дежурните телефони.
— Дади би беже дегретарга! Дова е годбодидза Биърд! — възкликна изумено Дърк.
Момчето не прояви никакъв интерес към бившата секретарка на Дърк и прекрати опитите си да привлече вниманието му. То се измъкна от спалния чувал и тръгна към банята.
Дърк продължи да зяпа към екрана, изумен от това, че до този момент не си беше дал сметка, кое всъщност е изчезналото момиче. Все пак нищо до този момент не го беше карало да погледне случая от тази страна, реши той. След сватбата бившата му секретарка беше сменила името си, а и сега за първи път бяха показали снимка, по която човек можеше да я разпознае. До този момент той не беше проявявал особен интерес към странния инцидент на летището, но сега вече той приковаваше вниманието му.
Случаят беше официално обявен за „Дело Божие“.
Но на кой Бог, запита се Дърк. И защо?
Защо някакъв си Бог ще виси в терминал II на летище „Хийтроу“ и ще се опитва да хване полета в 15:37 за Осло?