Выбрать главу

Малко по-късно, когато процедурите по сутрешното пречистване на стария бог бяха приключили и вратата на банята се отвори отново, стаята беше променена. Реалните различия, разбира се, бяха незначителни, но в резултат на незабележимите, ала магически промени, в стаята се беше възцарила прохладна свежест. След като я огледа, Один кимна в безмълвно удовлетворение. Позволи си кратко представление, докато правеше преглед на леглото подобно на монарх, провеждащ преглед на армията си.

— Добре ли е подпъхнат пликът? — попита той с изнемощял, шепнещ глас.

— Много добре подпъхнат, господин Одуин — отговори старшата сестра с раболепно примигване.

— А добре ли е пригладен по одеялото? — И с невъоръжено око се виждаше, че е. Просто такъв беше ритуалът.

— Пригладен е наистина много добре, господин Одуин — отговори сестрата. — Лично аз следих за приглаждането.

— Много се радвам, сестра Бейли, много се радвам — похвали я Один. — Вие имате набито око за добре пригладените пликове. Просто не зная какво ще правя без вас.

— Ами-и, аз не се готвя да напускам, господин Одуин — провлачи в ободряващо успокоителен отговор сестра Бейли.

— Да, но вие не сте вечна, сестра Бейли — контрира Один.

Това беше забележката, която винаги озадачаваше сестра Бейли със съдържащата се в нея неприкрита и крайна безсърдечност.

— Разбира се, господин Одуин, никой от нас не е вечен — отвърна тя, докато заедно с другата сестра се опитваше да изпълни тежката задача по обратното напъхване в леглото на Один с възможно най-малко последствия за личното му достойнство.

— Вие сте ирландка, нали, сестра Бейли? — попита той, вече удобно настанен в леглото.

— Точно така, господин Одуин.

— Навремето познавах един ирландец, Фин10, или нещо такова. Говореше ми все някакви глупости, които не исках и да знам. Нищо не ми е споменавал за ленените чаршафи. Все пак научих за тях.

Той кимна отсечено при спомена, отпусна глава върху твърдите, издути възглавници и прекара опакото на ръката си по опънатата повърхност на ленения плик. Казано на прост език, той беше влюбен в ленените завивки. Чист, слабо колосан, бял ирландски лен, изгладен, изпънат, подпъхнат — самото изреждане представляваше за него литания на желанието. Нищо през вековете не го беше пленявало или вманиачавало така, както ленените завивки сега. Изобщо не разбираше как е могъл да се тревожи за нещо друго.

Ленени завивки.

И сън. Сън и ленени завивки. Сън в ленени завивки. Сън. Сестра Бейли го погледна, собственически разнежена. Тя не знаеше, че е бог, всъщност си мислеше, че е престарял филмов продуцент или нацистки военнопрестъпник. Той действително притежаваше някакъв акцент, който тя не можеше да определи, а безчувствените му любезности, присъщият му егоизъм и манията му за лична хигиена говореха за богато на ужаси минало.

Ако можеше да зърне отнякъде своя тайнствен пациент на неговия трон като войнствен баща на войнствените богове от Асгард11, в никой случай нямаше да остане изненадана. Всъщност не съвсем. Вероятно щеше да остане поразена и изплашена до обезумяване. Но при всички положения щеше да си даде сметка, че видението й напълно съответствува на качествата, които съзираше у пациента си, след като, разбира се, се съвземеше от шока при откритието, че всичко, в което човечеството е пожелало да вярва още в зората на историята си, в крайна сметка е истина. Или по-скоро, че продължаваше да е истина дълго след времето, по което човешкият род беше надживял окончателно особената нужда от неговата истинност.

Один освободи медицинската си прислуга с властен жест, като преди това пожела да повикат личния му помощник.

Това накара сестра Бейли да присвие незабележимо устни. Тя не харесваше личния помощник — главен доверен слуга, слуга или какъвто и да беше там на господин Одуин. Очите му бяха зли, стряскаше я, а и го подозираше в безмълвни похотливи жестове към сестрите по време на почивките.

Той притежаваше някакъв особен тен, който според сестра Бейли страничният наблюдател би преценил като маслинов, доколкото разцветката на кожата му беше определено зелена. Сестра Бейли беше убедена, че това никак не е нормално.

Тя, разбира се, беше последният човек, който би съдил за някого по цвета на кожата му — или ако не точно последният, то поне този, който го беше направил за последно предишния следобед, когато бяха докарали някакъв африкански дипломат за операция на бъбречни камъни и тя неочаквано беше преживяла идването му като лична обида. Не й беше харесал. Не можеше да каже какво точно не й беше харесало у него, тъй като беше медицинска сестра, а не шофьор на такси, и не можеше да позволи личните й чувства да проличат дори за секунда. Беше прекалено голяма професионалистка, прекалено добра в работата си и се отнасяше към всеки с повече или по-малко равностойна, делова и ведра грижовност, дори, помисли си тя — и в този миг сърцето й се скова в лед, — дори към господин Раг.

вернуться

10

Фин — в ирландската мито-епическа традиция герой, мъдрец и ясновидец. — Б.пр.

вернуться

11

Асгард — в скандинавската митология небесно селение — крепост на боговете Аса. — Б.пр.