„Господин Раг“ беше името на личния помощник на господин Одуин. Тя не можеше да направи нищо. Не беше нейна работа да критикува личния избор на господин Одуин. Но ако беше нейна работа, каквато не беше, за сестра Бейли щеше да е по-добре, и не само за нея, но и за доброто на господин Одуин, той да наеме някой друг, от когото нямаше да я полазват мравки, и толкова.
Реши да не мисли повече за него, а просто да излезе и да го потърси. Беше изпитала облекчение, когато при идването си за тазсутрешното дежурство установи, че господин Раг беше напуснал сградата още предишната нощ, но с остро чувство на разочарование го беше забелязала да се връща преди около час и нещо.
Откри го точно там, където той нямаше работа. Беше приседнал в приемната за посетители, облечен в нещо, което ужасно много напомняше изцапан и измачкан до неузнаваемост лекарски халат, при това несъразмерно голям за ръста му. И не само това, а и свиреше някаква фалшива мелодия на свирка, която очевидно си беше направил от задигната голяма спринцовка за подкожни инжекции, до каквито въобще нямаше право на достъп.
Той вдигна към нея бърз, игрив поглед, ухили се и продължи свирнята, само че много по-силно.
Сестра Бейли го скастри наум за всичко — за халата и спринцовката, както и за това, че плашеше или можеше да изплаши посетителите, — но беше напълно безсмислено да изрича всичко това. Знаеше, че няма да понесе невинния вид, с който той щеше да й отвърне, нито пък очебийната абсурдност на отговорите му. Единственото, което можеше да направи, беше най-напред да се успокои, а след това да го разкара възможно най-бързо от приемната.
— Господин Одуин би искал да ви види — каза тя.
Опита се да внесе нормалните за тона й весели нотки, но нищо не се получи. Искаше й се очите му да престанат с идиотското си блуждаене. Освен че намираше тяхното играене за изключително обезпокоително от медицинска и естетическа гледна точка, тя не можеше да не се почувствува засегната и от впечатлението, че наоколо има поне тридесет и седем други, много по-интересни от нея неща.
Раг впери за секунда-две влудяващия си поглед в сестра Бейли, след което промърмори, че нито за злото, нито за съвършеното зло има почивка, шмугна се покрай нея и забърза по коридора, за да получи нареждания от своя бог и господар, преди въпросният бог и господар да беше успял да заспи.
Глава 8
В късния предиобед Кейт успя да се изпише от болницата. Първоначално срещна известни затруднения, защото лекуващият й лекар и дежурната сестра бяха непреклонни, че Кейт не е в състояние да напусне болницата. Едва била излязла от лека кома и се нуждаела от грижи, нуждаела се от…
— Пица — настоя Кейт.
… почивка, нуждаела се от…
— Собствения ми дом и от чист въздух. Въздухът тук е ужасен. Мирише като подмишницата на прахосмукачка.
… допълнително лечение и трябвало да остане под наблюдение още някой и друг ден, докато се възстановяла напълно.
Или поне се опитаха да останат твърдо непреклонни. След разговора тя помоли за телефон и започна да запълва сутринта си с опити да поръча пица, която да й бъде доставена в болницата. Обади се на всички най-недоставящи ресторанти в Лондон, наруга ги подред, след което направи шумен и безуспешен опит да изпрати мотоциклетист до Уест Енд за една „Американ хот“ с цял списък допълнителни чушлета, гъби и сирена, които дежурният от куриерската служба дори не си направи труда да запомни, и след около час подобна дейност главните възражения около изписването на Кейт от болницата започнаха да окапват едно по едно като листенца на есенна роза.
И така, малко след дванадесет тя вече стоеше на някаква унила улица в Западен Лондон — все още неукрепнала и замаяна, но независима. Багажът й се състоеше от разпарцаливените останки от пътническата й чанта, които тя твърдо отказа да изхвърли, и малко парче хартия с изписано върху него едно-единствено име в дамската й чантичка.
Спря такси и се настани на задната седалка, като държа очите си затворени през по-голямата част от пътя до дома си в „Примроуз хил“. Изкачи стълбите и влезе в апартамента си на последния етаж. В телефонния секретар имаше десет съобщения за нея, които тя изтри, без да прослуша.