В мига, в който си спомни, усети, че не я сдържа във ваната, и тръгна право към телефона, като само за малко спря под душа, за да отмие хлъзгавата гадост от тялото си.
Глава 9
Едрият мъж се пробуди и опита да се огледа, но не можа да повдигне глава. Опита се да седне, но не можа да направи и това. Чувствуваше се като залепен за пода с универсално лепило и само след няколко секунди откри най-изумителната причина за това си усещане.
Той дръпна силно главата си, като при това изтръгна болезнено цели туфи руса коса, които останаха прилепени към пода, и се огледа. Намираше се в нещо като изоставен склад, вероятно на тавански етаж, ако се съдеше по зимното небе, което виждаше през мръсните, изпочупени прозорци. Таванът беше висок и поръбен с паяжини, изплетени от паяци, които, изглежда, не се сърдеха, че в паяжините се хващаха най-вече парченца ронеща се мазилка и прах. Той се поддържаше от вертикални стоманени колони, чиято кремава защитна боя беше набъбнала и се лющеше. Колоните на свой ред се поддържаха от олющен дъбов под, към който беше залепен с универсално лепило едрият мъж. Дъските на пода, в груб овал на около тридесет сантиметра около голото му тяло, проблясваха матово и мрачно. Над петното се издигаха носопронизващи изпарения. Не можеше да повярва. Изрева от гняв и се опита да се освободи, но успя единствено да дръпне болезнено залепената си за дъбовия под кожа.
Това, изглежда, беше работа на дъртия.
Тръшна главата си назад с удар, от който дъските изпращяха, а ушите му запищяха. Изрева отново и изпита някаква странна наслада в това, да вдига колкото му душа иска безсмислен и безнадеждно тъп шум. Продължи да реве с цяло гърло, докато стоманените колони не зазвъняха и изпочупените стъкла не се превърнаха на сол. След това, докато мяташе глава насам-натам, зърна облегнатия на стената на няколко разкрача от тялото му ковашки чук и го вдигна във въздуха със заклинание, като го запрати през помещението към металните колони и започна да ги блъска подред дотогава, докато цялата сграда не закънтя като обезумял гонг.
Последва ново заклинание, чукът залитна към него и се заби в пода на около една ръка разстояние над главата му, като претроши дъските на пода и гипсовия таван под тях.
Чукът се извъртя и описа плавна парабола над овалното тъмно петно под мъжа, докато поломените от удара на металната му глава парчета гипс и дървения все още трополяха по бетонния под на долното помещение. След това набра мощна инерция и проби отново пода на около една ръка разстояние от подметките на мъжа, като вдигна във въздуха облак тресчици от строшената дъбова дъска.
После се издигна във въздуха и увисна там с пълно пренебрежение към законите на гравитацията, след което ловко вдигна късата си дръжка над металната глава и отново проби пода. После отново нагоре и отново надолу, като очертаваше около своя господар пръстен от гъсто пробити една до друга дупки, докато най-накрая целият овален сектор не поддаде със силен трясък и полетя надолу. Секторът се удари в пода на долното помещение и се разлетя на облак парчета гипс и трески, от който след миг се появи — олюляващ се, махащ с ръце сред прашния въздух и тежко кашлящ — едрият мъж. Към гърба, ръцете и краката му все още бяха прилепени големи парчета от дъбовия под, но сега поне можеше да се движи. Мъжът се облегна с длани на стената и яростно доизкашля праха от дробовете си.
Когато се обърна, чукът изскочи отнякъде и полетя към него, но в последния момент избегна ръката му, сурна се жизнерадостно по пода и след като изкара поток искри от бетона с металната си глава, се паркира безгрижно с тупване до близката метална колона.
Точно срещу него, сред слягащия се облак прахоляк, се издигаше автомат за продажба на кока-кола. Мъжът го изгледа с особено подозрение и тревога. Той стоеше пред него със стъклен и безизразен вид, а върху предната му витрина имаше бележка от бащата на мъжа, в която той му нареждаше, каквото и да е захванал, да го зареже. Беше подписана „Знаеш кой“, но то беше зачеркнато и беше заместено първо с „Один“, а след това, с големи букви, с „Баща ти“. Явно Один не преставаше да си дава пределно ясна сметка за интелектуалните способности на своя син. Тор откъсна бележката и се втренчи ядно в нея. Послеписът съдържаше неясната забележка: „Спомни си Уелс. Нали не искаш да се захванеш отново с всичко това?“ Смачка бележката и я изхвърли през близкия прозорец, където вятърът я подхвана и завлече нанякъде. За момент му се стори, че чува писък, но реши, че това сигурно беше свиренето на вятъра из пустите околни сгради. Обърна се, отиде до прозореца и се загледа навън с войнствено смръщени вежди. Залепен за пода. На тия години. Какво, по дяволите, можеше да значи това? Трябва да беше: „Недей да си вириш много главата. Ако много я вириш, ще ти я натисна аз“. Ето това означаваше: „Прилепи се по-ниско от тревата.“ Сега си спомни ясно, че старецът му беше казал точно това след онази неприятна история с реактивния изтребител „Фантом“. „Защо просто не се прилепиш по-ниско от тревата?“ — беше казал той. Можеше да си представи как изкуфелият старец се мисли за адски забавен в благосклонното си злодеяние с буквализирания урок.