Тоу Раг реагира като игуана, на която някой току-що се е оплакал от калпавото вино.
— Аз? — възмути се той. — Как бих могъл да имам влияние върху баща ти? Один е най-великият от боговете на Асгард, а аз съм само негов предан слуга във всичко. Один казва: „Направи това и това“, и аз го правя. Один казва: „Върви там и там“, и аз отивам. Один казва: „Върви и прибери оня, моичкия, големия и тъпия, и виж там, залепи го за пода или нещо такова“, и аз правя точно това, което ми е наредил. Аз съм просто най-смиреният от служителите му. Колкото и малка или мръсна да е задачата, аз съм длъжен да изпълнявам заповедите на Один.
Тор не беше достатъчно тънък познавач на човешката природа, или в случая, на божествената или таласъмската природа, за да успее да възрази, че тъкмо това всъщност представлява изключително мощен лост за влияние върху някого, особено ако той е ненадежден, глезен възстар бог. Просто знаеше, че цялата тази работа е гнила.
— Добре — каза гръмогласно той, — тогава ще предадеш посланието ми на Один. Кажи му, че аз, Тор, бог на гърма, искам среща с него. И не в проклетата му болница! Нямам никакво намерение да вися там и да листя списания или да гледам банана в купичката, докато му сменят завивките! Кажи му, че Тор, бог на гърма, ще срещне Один, Бащата на боговете на Асгард, тази нощ в Часа на предизвикателството в Голямата зала на Асгард!
— Пак ли? — попита Тоу Раг, като хвърли лукав поглед към автомата за кока-кола.
— Ами-и да — отговори Тор. — Да! — повтори гневно той. — Пак!
Тоу Раг въздъхна леко като човек, на когото е дошло до гуша да оправя бакиите, забъркани от някой прекалено темпераментен идиот, и каза:
— Добре, ще му предам. Не вярвам да изпадне във възторг.
— Не е твоя работа дали ще изпадне във възторг, или не! — кресна Тор, като отново разтърси сградата из основи. — Това засяга само баща ми и мене! Можеш да си мислиш, че си прекалено умен, можеш да си мислиш, че аз не съм…
Тоу Раг повдигна вежди. Беше се подготвил за този момент. Не отвърна нищо и просто остави слънчевия лъч да проблесне в играещите му очи. В помещението се възцари тежко, предизвикателно мълчание.
— Може да не зная всичко, което вършиш, Тоу Раг, може и да не зная много неща, но едно знам. Знам, че съм Тор, бог на гръмотевицата, и че няма да позволя някакъв си таласъм да ме прави на идиот!
— Добре — отвърна Тоу Раг с лека усмивка, — след като вече знаеш две неща, очаквам да бъдеш два пъти по-умен. И да не забравиш да се облечеш, преди да излезеш. — Той махна небрежно към купчинката до себе си и изчезна.
Глава 10
Бедата при магазините, продаващи неща като лупи и джобни ножчета, е, че продават и още цял куп неустоимо омагьосващи неща, като изключително необикновения уред, с който в крайна сметка Дърк напусна магазина, след като се беше колебал безнадеждно дълго между нож с вградени отвертка „Филипс“, клечка за зъби и химикалка и нож с тринадесетзъбо трионче за хрущяли и инструменти в дръжката. Лупите все пак успяха да привлекат вниманието му за кратко, особено двадесет и петдиоптровата — висококоефициентен, произведен във вакуум модел със златна рамка, сглобяема дръжка, подложка и гаранция за ненадраскваемост на повърхността, — но тогава Дърк беше мернал малкия електронен калкулатор „И Дзин“ и забрави за всичко останало. Никога преди това не беше и подозирал за съществуването на подобно нещо. А във факта на преминаването от пълното неведение през всеобхватното желание за притежаване до фактическото придобиване на уреда Дърк съзираше просветление свише.
Електронният калкулатор „И Дзин“ беше зле изработен. Вероятно беше произведен в някоя от страните в Югоизточна Азия, която се беше захванала да направи на Южна Корея това, което Южна Корея се опитваше да направи на Япония. В тази страна лепилната технология явно не беше достигнала до етапа, при който нещата остават залепени едно за друго. Задното капаче на калкулатора вече се беше отлепило и определено се нуждаеше от парче скоч.
Изглеждаше почти като обикновен калкулатор, но екранът му с течни кристали беше малко по-широк от обикновените, за да побира лаконичните съждения на цар Вен относно всяка от шестдесет и четирите хексаграми, а също и коментарите на сина му, владетеля на Чжоу, върху всеки ред на всяка хексаграма. Върху екранчето на калкулатора се появяваха изумителни текстове най-вече защото бяха преведени от китайски през японски, като между временно, изглежда, им се бяха случили доста нещица.
Устройството функционираше и като обикновен калкулатор, но само в определени граници. То можеше да пресметне всичко, чийто отговор даваше цифра до 4.