В кафенето гърмеше „Врял картоф“.
Не го подбирай, подбирай, подбирай, бързо го предай, предай, предай.
— Попитах те дали знаеш, че ми звучиш така, сякаш някой ти е счупил носа?
Дърк каза, че знаел, благодари на Ноби, че му го е напомнил, каза довиждане, постоя замислено, проведе още два бързи телефонни разговора, провря се отново между групичката позиращи келнери и установи, че момичето, чието кафе беше присвоил, се беше преместило на неговата маса.
— Здравейте — каза многозначително тя.
Дърк се разтопи в галантност.
Той се поклони учтиво, свали шапка, тъй като всичко това му осигуряваше поне секунда-две за съвземане, след което поиска позволението й да седне.
— Сядайте — прикани го с щедър жест тя. — Това е вашата маса.
Беше на около двадесет и пет години, дребничка, с тъмна коса и спретната прическа и гледаше въпросително към полупразната чаша кафе в средата на масата.
Дърк седна срещу момичето и се наклони съзаклятнически към него.
— Дтрува би де — каза тихо той, — дже ди дързите гафедо.
— Улучихте.
— До е бдого вредно да вад.
— Така ли?
— Дака е. Дали днаеде, гофеин, холедтерол в блягодо.
— Разбирам, значи сте мислили само за здравето ми!
— Бидлех да бдого днежда — призна безгрижно Дърк.
— Значи ме виждате на съседната маса и си казвате: „Какво хубаво момиче, пък така да си съсипва здравето. Я да взема да я спася аз.“
— Обдто вдето.
— Знаете ли, че сте си счупили носа?
— Да, радбира де — отговори раздразнено Дърк. — Вдеки, гойто бе даговори…
— Преди колко време го счупихте? — попита момичето.
— Дтжупиха би го — обясни Дърк — бреди оголо двадедетина бинуди.
— И аз така си помислих — каза момичето. — Затворете очи за момент.
Дърк я изгледа подозрително.
— Даждо?
— Спокойно — усмихна му се тя. — Няма да ви причинявам болка. Сега ги затворете.
Смръщен недоверчиво, Дърк затвори очи само за момент. В този момент момичето се пресегна, сграбчи носа му и рязко го извъртя. Главата на Дърк се взриви от болката и той изрева толкова силно, че почти успя да привлече вниманието на сервитьора.
— Ах, ди, гуджго! — кресна й той и отскочи като ужилен от масата с притиснати до лицето ръце. — Дрижди брогледа гуджго!
— Успокойте се и седнете — нареди му тя. — Добре де, излъгах ви, че няма да ви причиня болка, но поне оправихме нещата, което ви спестява доста по-болезнените процедури при забавяне. Трябва да отидете в някоя болница да ви поставят превръзка и шина. Аз съм медицинска сестра и зная какво правя. Или поне така си мисля. Я да ви видя.
Дърк седна задъхан и мърморещ на стола си, като не изпускаше носа от ръцете си. След няколко секунди той започна да опипва внимателно увредения орган, а след това позволи и на момичето да го огледа.
— Между другото, името ми е Сали Милс — каза тя. — Обикновено винаги се представям, преди да се е стигнало до физическа близост, но понякога — въздъхна тя — просто няма време.
Дърк отново опипа с пръсти носа си.
— Гато дже ли е бо-брав — призна най-накрая той.
— По-прав — каза Сали. — Произнесете „по-прав“ както трябва. Ще видите, че ще се получи по-добре.
— По-прав — каза Дърк. — Да. Радбидам кагво идкате да гажете.
— Моля?
— Разбирам какво изкате да гажете.
— Така е по-добре — каза тя с въздишка на облекчение. — Радвам се, че се получи. В хороскопа ми за днес пишеше, че всичките ми решения ще са погрешни.
— Така ли? Не бива да вярвате на подобни глупости — каза рязко Дърк.
— Аз и не вярвам — успокои го Сали.
— Особено на Великия Заганза.
— Ама и Вие ли сте го чели?
— Не. Да де, но по други причини.
— Аз го прочетох, защото един пациент ме помоли да прочета хороскопа му тази сутрин точно преди да умре. А вие защо?
— Ами-и, сложно е за обяснение.
— Разбирам — каза недоверчиво Сали. — А това какво е?
— Калкулатор — обясни Дърк. — Вижте, като че ли не е редно да ви задържам повече. Много съм ви задължен, скъпа госпожице, за нежната манипулация и за това, че споделихте кафето си с мен, но уви, денят не спира своя бяг, а сигурно ви предстои да се справяте с още цял куп тежки телесни увреждания.
— Нищо подобно. Освободих се от нощно дежурство в девет сутринта и трябва да се поддържам будна, за да мога да се наспя добре тази нощ. А за целта няма по-добро средство от разговорите с непознати из кафенетата. Вие обаче трябва да отидете възможно най-скоро в спешно отделение. Всъщност веднага щом платите сметката ми.
Тя се наведе към предишната си маса и взе оттам фиша за сметката. Разгледа го и поклати неодобрително глава.
— Пет кафета… Това е. Беше доста тежко дежурство. Цяла нощ приемане и изписване. Дори се наложи един пациент в кома да бъде преместен в частна болница в малките часове. Един Господ знае защо трябваше да го правят точно по това време. Само създават главоболия на хората. На ваше място не бих платила втория кроасан. Поръчах го, но така и не ми го донесоха.