Тя побутна сметката към Дърк, който я взе с тежка въздишка.
— Главорези — прецени той. — Пладнешки обирджии. А при дадените обстоятелства петнадесетте процента за обслужване са си жива подигравка. Обзалагам се, че няма да ми донесат дори нож.
Той се обърна и опита — без особена надежда — да привика някой от стадото струпани зад захарниците, изнемощели от бездействие келнери.
Сали Милс взе сметката си и се опита да изчисли сметката на калкулатора на Дърк.
— Общият сбор като че ли е „Жълтоизлив“ — обади се тя.
— Благодаря, ще го запомня — обърна се раздразнено Дърк.
Той издърпа калкулатора „И Дзин“ от ръцете на момичето и го пусна в джоба си, след което възобнови безнадеждното си ръкомахане към сцената с келнерите.
— А защо ви е нож? — попита Сали.
— За да отворя това — обясни Дърк, като размаха големия тежък плик пред очите й.
— Аз ще ви намеря — каза тя.
Младият мъж на една от съседните маси погледна за миг встрани и Сали се пресегна светкавично за ножа на масата му.
— Задължен съм ви — каза Дърк и протегна ръка да поеме ножа.
Сали се отдръпна.
— Какво има в плика? — попита тя.
— Вие сте една прекалено любопитна и безцеремонна млада дама — възмути се Дърк.
— А вие — отвърна Сали Милс — сте прекалено странен.
— Само толкова, колкото е необходимо — обясни Дърк.
— Хмм — вметна Сали. — И какво има в плика? — Тя все още не скланяше да му даде ножа.
— Пликът не е адресиран до вас — обяви Дърк — и съдържанието му не е ваша работа.
— Но пък буди любопитството ми. Какво има вътре?
— Добре де, откъде мога да зная, преди да съм го отворил?!
Тя го изгледа подозрително, след това издърпа плика от ръката му.
— Настоявам да… — запротестира със закъснение Дърк.
— Как се казвате?
— Казвам се Джентли. Господин Дърк Джентли.
— А не Джефри Енсти или някое от зачеркнатите имена? — Тя се намръщи, докато се опитваше да ги разчете.
— Не — призна Дърк. — Със сигурност.
— Значи пликът не е и ваш?
— Аз… Това е…
— Аха! Значи и вие сте… как беше?
— Любопитен и безцеремонен. Не го отричам. Но аз съм частен детектив. На мене ми плащат да съм любопитен и безцеремонен. Не толкова често и толкова щедро, колкото би ми се искало, но въпреки това аз съм професионално любопитен и безцеремонен.
— Колко тъжно. Мисля, че е много по-забавно, когато си любопитен и безцеремонен като хоби. Значи вие сте професионалист, а аз само аматьор като тези на олимпийските игри. Не изглеждате като частен детектив.
— Никой частен детектив не изглежда като частен детектив. Това е едно от основните правила в частното детективиране.
— Но след като никой частен детектив не изглежда като частен детектив, как би могъл да знае частният детектив как не би трябвало да изглежда? Тук нещо не е наред.
— Да, но не е проблем, заради който да не мога да заспя — отвърна отчаяно Дърк. — При всички положения не съм като останалите детективи. Моите методи са холистични12 и в най-прекия смисъл на думата, хаотични. Аз действувам посредством изследване на фундаменталната взаимосвързаност между нещата.
Сали Милс само примигна.
— Всяка частица във Вселената — разгорещи се Дърк, вече в свои води и по-самоуверен — въздействува върху всяка друга частица, колкото и слабо или косвено да е това въздействие. Всичко е взаимосвързано с всичко. Пърхането на крилцата на пеперудата в Китай може да въздействува на развитието на урагана в Атлантика. Ако можех да разпитам крака на тази маса по начин, който да е смислен за мене или за самия крак, бих могъл да получа отговор на всички въпроси за вселената. Мога да задам на когото ми скимне всякакъв, избран напълно произволно, изцяло наслуки въпрос, който, да речем, ми е хрумнал, и неговият отговор или неотговор ще помогне по някакъв начин за решаването на проблема, над който работя. Дори вие, макар да съм ви срещнал съвсем случайно, вероятно знаете неща, които са решаващи за разследването ми и бих ги научил, ако знаех какъв въпрос да ви задам, но не знам, и ако си направех труда да ви го задам, но няма да си го направя.
Той замълча за миг и добави:
— Моля, бихте ли ми подали плика и ножа?
— Казвате го така, сякаш нечий живот зависи от това писмо.
Дърк сведе поглед.