— Що не гледам къде карам аз ли? — разгорещено отвърна той. — Ти не си ли поглеждаш в огледалото за обратно виждане?
— Не! — отговори Кейт и подпря с юмруци хълбоците си.
— О… — рече противникът й. — И що така?
— Щото е под седалката.
— Разбрах — мрачно отвърна той. — Благодаря ви за откровеността. Имате ли си адвокат?
— Да, имам, ако става за въпрос — отговори Кейт.
Каза го със сила и чувство.
— Бива ли го? — попита човекът с шапката. — Щото на мене ще ми трябва. Моя го тикнаха за малко в затвора.
— Е, много ясно, че не можете да наемете моя.
— Че защо не?
— Не говорете глупости. Ще си бъде чист сблъсък на интереси.
Противникът й скръсти ръце и се облегна на капака на своята кола. Огледа небрежно околността. Ранната зимна вечер беше започнала да се спуска и шосето добиваше смътни очертания. После той се вмъкна до кръста в колата си и включи светлините. Задните замигаха симпатично към проскубаната крайпътна трева. Предните бяха заорали дълбоко в задницата на колата на Кейт и не бяха в подходящото състояние да включат на късо.
Облегна се отново и огледа преценяващо Кейт от глава до пети.
— Вие сте шофьор — каза той. — Използвам думата във възможно най-широкия й смисъл, тоест имам предвид чисто и просто човек, който заема шофьорското място в онова, което дори за миг не бих нарекъл… но ще използвам термина строго, без да проявявам предразсъдъци… кола, докато тя пътува по шосето с изумителна, бих казал, дори на ръба на свръхчовешкото, липса на всякакви умения. Схващате ли накъде бия?
— Не.
— Искам да кажа, че не карате добре. Знаете ли, че през последните двадесет и седем километра се разкарвахте от единия до другия край на платното?
— Двадесет и седем километра! — възкликна Кейт. — Да не би да сте ме следили?
— Само до известна степен — отговори Дърк. — Аз се опитвах да си остана в това платно.
— Разбирам. Е, аз на свой ред ви благодаря за откровеността. Няма нужда да ви обяснявам, че това е наглост! По-добре си хванете някой много печен адвокат, щото моят ще го върти на нажежен шиш!
— Тогава може би ще е по-добре да си хвана агне.
— Така, както ви гледам, май доста агнета сте излапали. Мога ли да ви запитам защо ме следите?
— Изглеждахте така, сякаш знаете къде отивате. Поне в началото. При първите стотина-двеста метра.
— И какво, по дяволите, ви бърка къде отивам аз?
— Това е една от навигационните ми техники.
Кейт присви очи.
Тъкмо смяташе да изиска подробно и незабавно обяснение на тази нелепа реплика, когато един минаващ бял форд сиера забави ход. Шофьорът свали стъклото и надникна навън.
— Праснахте се, а? — викна той.
— Да.
— Ха! — рече шофьорът и пак потегли.
Секунда-две по-късно спря едно пежо.
— Кой беше тоя, дето току-що мина оттук? — попита ги шофьорът.
Явно питаше за онзи, дето спря преди него.
— Знам ли — отговори Дърк.
— О… — рече шофьорът. — Вие май като че ли сте се посблъскали…
— Да — отвърна Дърк.
— Така си и мислех — рече шофьорът и потегли.
— Сегашните преминаващи не са като едновремешните, а? — зададе въпрос Дърк.
— Да, пък и разни абсолютни гадняри като те праснат… — отговори Кейт. — Все още настоявам да знам защо сте ме следили. Разбирате, че за мене е трудно да не ви виждам в ролята на изключително злокобна личност.
— Това може лесно да се обясни — отвърна Дърк. — Обикновено съм тъкмо такава. В този случай обаче просто загубих пътя. Бях принуден да предприема отклонителни действия заради един голям, сив, задал се насреща ми фургон, който явно гледаше на шосето като на своя лична собственост. Успях да го избегна само като се набутах в един страничен път, в който по-късно бях неспособен да направя обратен завой. След още няколко завоя съвсем се загубих. Има една мисловна школа, която твърди, че в такива случаи човек трябва да се консултира с карта, но на подобни хора аз бих казал просто: „Ха! Ами ако си нямате карта, с която да се консултирате? Ами ако имате карта, само че карта на Дордоните?“ Моята собствена стратегия се състои в това, да намеря кола или най-близкия й еквивалент, която изглежда така, сякаш знае накъде върви, и да я следвам. Рядко пристигам тъкмо там, закъдето съм тръгнал, но пък често стигам там, където трябва. Какво ще кажете за това?
— Дрън-дрън.
— Пределно ясен отговор. Поздравявам ви.
— Исках да кажа, че от време на време и на мене ми се случва, но съм решила засега да не си го признавам.
— Много мъдро — рече Дърк. — На този етап не бива много-много да се разкривате. Ако слушате мене, давайте го загадъчно.