— Предлагам ви — рече сериозно Дърк — да се върнете в Лондон и да пренощувате у нас.
Кейт избухна в смях, а след това й се наложи да измъкне една салфетка и да избърше доматения сок по себе си.
— Извинете, но какво толкова смешно има? — настоя Дърк доста слисан.
— Просто това е най-великолепно нехайната свалка, която някога съм чувала. — Тя му се усмихна. — Боя се, че отговорът е твърдо „не“.
„Той — помисли си тя — е интересен и забавен по един ексцентричен начин, но едновременно с това — отвратително непривлекателен.“
Дърк се чувствуваше много неловко.
— Мисля, че тук възникна ужасно недоразумение — каза той. — Позволете ми да ви обясня…
Внезапната поява на механика от гаража помежду им го прекъсна. Носеше новини от колата на Кейт.
— Оправих я — рече той. — Всъщност нямаше какво толкова да оправям — само бронята. Нищо и никакво. Оня, смешния звук, дето го споменахте, той е просто от мотора. Обаче ще върви. Просто трябва да я форсирате малко, да натиснете съединителя и после да почакате повечко от обикновено.
Кейт му благодари малко сковано за съвета и после настоя да позволи на Дърк да плати двадесет и петте лири, които струваше ремонтът.
Навън, на паркинга, Дърк повтори настоятелната си молба Кейт да дойде с него, но тя беше непреклонна — единственото, от което имала нужда, било да се наспи добре и на сутринта всичко щяло да е ясно, светло и лесно за оправяне.
Дърк настоя поне да си разменят телефоните. Кейт се съгласи при условие Дърк да си намери друг път към Лондон и да не се влачи като опашка подире й.
— Бъдете много внимателна! — извика й Дърк, щом нейната кола се изтътрузи на шосето.
— Ще бъда — Викна Кейт. — И ако вземе, че се случи нещо невъзможно, обещавам, че вие ще разберете пръв!
За един кратък миг жълтите задни светлини на колата промъждукаха на светлината, процеждаща се от прозорците на кръчмата, и се откроиха на фона на тежката сива гърбица на нощното небе, което скоро ги погълна.
Дърк се опита да я последва, ала колата му не запали.
Глава 15
Облаците бяха надвиснали още по-тежко над земята, струпани в огромни начумерени кули, когато на Дърк във внезапен изблик на тревога му се наложи да привика още веднъж мъжагата от гаража. Този път той пристигна по-бавно с камиона, а пиенето явно му беше развалило настроението. Това ще рече, когато най-после пристигна.
Механикът издаде няколко невъздържани смехоизлияния, щом видя в какво затруднение е изпаднал Дърк, после вдигна капака на колата и подложи Дърк на всякакъв вид мърморения относно колектори, помпи, алтернатори и скорци и от тях решително нямаше как да се разбере дали ще успее да оправи тази проклетия още същата вечер.
Дърк не успя да измъкне смислен отговор или поне такъв, който за него да има някакъв смисъл, относно това, което предизвиквало гюрултията в алтернатора, кое е това, дето измъчва горивната помпа, по какъв начин се подрива работата на стартера и въобще защо е така.
Най-накрая схвана, че освен всичко друго механикът твърди и че семейство скорци по някое време в миналото си били построили гнездо сред някакви чувствителни чаркове на двигателя и впоследствие загинали трагично, помъквайки подире си и чувствителните чаркове — и тук Дърк отчаяно взе да се мята и да се чуди какви да ги върши.
Забеляза, че пикапът на механика е наблизо, а двигателят му боботи, и предпочете да офейка с него. Тъй като беше малко по-малко бавен и тромав бегач от механика, той успя да задействува плана, срещайки минимални трудности.
Свърна по пътя, потъна в нощта и паркира пет километра по-надолу. Остави светлините на пикапа включени, изпусна гумите и се притули зад едно дърво. След десетина минути ягуарът му изтопурка иззад ъгъла, мина покрай фургона, рязко спря, подскочи и бясно зави обратно. Механикът отвори вратата с трясък, изскочи и се завтече да си възстановява имуществото, като предостави на Дърк така необходимата му възможност да изскочи иззад дървото и да си възстанови своето.
Той извъртя таратайката си и потегли с един вид мрачно ликуване, ала въпреки всичко все още преследван от притесненията, на които беше неспособен да даде нито име, нито форма.
Междувременно Кейт се беше вляла в леко сияещия жълт поток, който водеше отначало към западните покрайнини на Ейктън и Ийлинг и после право към сърцето на Лондон. Тя се промъкна по надлеза Уестуей и не след дълго зави на север, към „Примроуз хил“ и към дома си.
Много обичаше да кара покрай парка. Тъмните нощни силуети я успокоиха и я накараха да закопнее за спокойствието на постелята.