Внезапно й стана напълно ясно, че гишето за чекиране в терминал II на летище „Хийтроу“ е било ударено от метеорит. На фона на сиянието беше съзряла очертания в контра-жур силует на едрия, облечен в кожух мъж, който вероятно след това е бил пометен с пълна сила и моментално разграден на облак атоми, свободни да отлетят накъдето си решат. Мисълта за това разтърси цялото й тяло. Мъжът се беше проявил като вбесяващо арогантен, но необяснимо защо тя го беше харесала. Имаше нещо необичайно благородно в това, как по всякакъв начин се мъчеше да й попречи. Или може би, даде си сметка Кейт, самата тя свързваше този род усилия с благородството, защото й напомняше за нейните собствени опити да си поръча доставка на пица в един чужд, враждебен и непицодоставящ свят. „Благородство“ е само една от думите за оцветяване на баналните неизбежности в живота, но има и други.
Почувствува внезапен пристъп на страх и самота, но той отмина бързо и я остави с чувство за много по-пълна телесна наличност, спокойствие и нетърпение да притича до тоалетната.
Ако се съдеше по часовника й, изглежда, беше малко след три часа, а ако се съдеше по всичко останало, си беше жива нощ. Вероятно щеше да е най-добре да извика сестрата и да възвести на света, че е дошла в съзнание. На страничната стена на стаята имаше прозорец, през който се виждаше мрачен коридор, съвсем пуст, ако не се брояха спряната до стената носилка количка и високата черна бутилка за кислород. Навън всичко беше замряло.
Кейт се огледа из малката стаичка и видя два спотайващи се в полумрака тръбни стола от стомана и пластмаса и боядисано в бяло нощно шкафче от талашит, върху, което се мъдреше купичка с един-единствен банан. От другата страна на леглото беше разположена стойката на системата й. В стената от същата страна беше вградена метална пластина с два черни бутона и чифт окачени стари бакелитови слушалки, а около металната тръба на привъзглавието й беше увит кабел, завършващ със звънчев бутон, който Кейт напипа, но след това реши да не натиска.
Чувствуваше се добре. Можеше да се оправи и сама.
Бавно и малко замаяно тя се изтласка на лакти, измъкна краката си изпод завивките и стъпи на пода, който се оказа прекалено студен за ходилата й. Почти веднага усети в себе си увереност, че щеше да е по-добре, ако не го беше правила, тъй като стъпалата й започнаха да изпращат поток от обратна информация за релефа дори и на най-дребните частици под тях, сякаш ставаше въпрос за нещо странно и тревожно, с което никога досега не бяха се сблъсквали. Въпреки това Кейт седна на ръба на леглото и принуди ходилата си да приемат пода като нещо, към което просто ще им се наложи да привикнат.
В болницата я бяха облекли в нещо огромно и торбесто, на райе. То не беше просто торбесто, заключи тя, след като го огледа по-внимателно, то си беше торба. Торба от свободно разкроен памучен плат на синьо-бяло райе. Тя се отваряше на гърба и осигуряваше свободен достъп на ледения нощен въздух.
Символични ръкави провисваха до свивката на лакътя. Кейт повъртя ръце на светлината, като изучаваше, потриваше и пощипваше кожата си особено около лепенката, която придържаше иглата на системата. Обикновено ръцете й бяха гъвкави, а кожата — твърда и еластична. Тази нощ обаче изглеждаха като замразено пилешко. Кейт разтри всяка от тях с другата и след това отново се огледа решително.
Пресегна се, сграбчи стойката на системата и тъй като съоръжението се клатеше все пак по-слабо от самата Кейт, успя да го използува за опора, за да се придърпа до изправено положение. Удържа се въпреки треперенето на слабото си тяло и след няколко секунди вече стискаше стойката с прегъната в лакътя ръка, както овчар стиска гега.
Не беше стигнала до Норвегия, но поне се беше изправила.
Стойката на системата се крепеше върху четири разкривени в различни посоки колелца, които пищяха като четири деца в супермаркет, но въпреки това Кейт успя да я избута до вратата. Раздвижването усили усещането за гадене, но също така и нейната решимост да не му се поддава. Докопа дръжката на вратата, отвори я и излезе в коридора, като буташе стойката на системата пред себе си.
Наляво коридорът свършваше с две летящи врати с кръгли прозорци, които, изглежда, водеха към някакво по-голямо помещение, може би общо отделение. Вдясно от нея имаше няколко по-малки врати, наблъскани в късото разстояние, преди коридорът да направи чупка под остър ъгъл. Зад някоя от тези врати вероятно щеше да е тоалетната. А зад другите? Ами щеше да открие, докато търсеше тоалетната.